— И през цялото това време оценката за работата ти е блестяща.
— Обичам работата си, господине — свих рамене аз.
— Очевидно. Очевидно. — Преплете пръсти върху корема си. — Работата е в това, че имаш богат личен опит от улицата, който можеш да предадеш на новите служители в отдела.
— Опитвам се да помагам, когато мога.
— Да, добре… но си мислех, че бихме могли да оформим официално тези отношения. — Той се поприведе напред, малките му очички приковаха моите и на устните му се появи някаква усмивка. — Ще ти го кажа направо, Уайът. Някога мислил ли си да станеш надзорник?
— Никога не съм кандидатствал за такова място, господине.
— Защо?
Позамислих се за миг и отговорих:
— Струва ми се, че ми харесва да бъда на улицата.
— Това е похвално. Там е целият екшън, нали?
— Нещо такова.
— Не би ли желал повишение?
Пак не му отговорих веднага. Явно му се е сторило, че разглеждам трофеите и снимките из стаята му. Неправилно прецени това като завист.
— С твоите блестящи постижения до този момент не е невъзможно след броени години да седнеш на моето място.
„О, сърце, недей да лудееш!“
Освен всичко друго това беше безочлива лъжа. Самият Мейхю никога не бе работил на улицата. Дори не знаех със сигурност дали има пряк опит в социална работа, което бе задължително изискване за нас, уличните типове. Само че задължително изискване, за да станеш заместник-директор, не беше работата по конкретни случаи. А политическите връзки. Мейхю беше брат на една общинска съветничка, Криса Мейхю. Нито се бях забърквал, нито исках да се забърквам в подобно нещо.
Само че понеже се държахме приятелски, не виждах причина да сменям тона.
— Лаская се, че ме смятате за…
Той отново се намеси, преди да успея открито да му откажа:
— Повишението на заплатата е доста съществено.
— Не става дума за това — поклатих глава аз.
— А за какво тогава?
— Вече ви казах. Просто не си падам по работата в кабинет. Харесва ми да се отзовавам при повиквания.
Мейхю отново се отпусна тежко на стола си и лицето му помръкна.
— И често излизаш сам.
Това не беше въпрос, но въпреки това казах:
— Да, господине, така е.
— И защо?
„Защото повечето от колегите ми, които ти си наел, не са мотивирани, идиот такъв.“ Но вместо това казах:
— Понякога графиците ни с колегите се съчетават трудно.
— Смяташ ли, че това е ефикасно?
— Понякога при работата на терен един неопитен партньор може по-скоро да попречи, отколкото да помогне.
— Но как тогава младите ще добият толкова ценния опит от първа ръка, ако един ветеран в службата не иска да ги взема със себе си?
— Ами… нещата не опират до желание. Някои от хората на долния етаж смятат, че на всяка цена трябва да напишат докладите си и че това е приоритетът им. Само че така остават по бюрата си. — Бързо слизахме от привидно приятелската сцена. — А що се отнася до ефикасността, нали сам казахте, че оценките за работата ми са добри.
— Да, за самите повиквания. Само че ние тук управляваме един кораб и ни трябва съдействието на всички моряци, за да го задържим над водата.
Опитният морски вълк у мен не откликна на аналогията. „Ами тогава наемете хора, които имат желание да излизат на улицата и да работят.“ Обаче се насилих да издокарам една обнадеждена усмивка:
— Бих искал да смятам, че аз съдействам, господине.
Мейхю дълго дъвка тънката си долна устна. Въздъхна тежко, явно с дълбоко съжаление, и каза:
— Има няколко многообещаващи млади хора, които бихме искали да вкараме тук, Уайът, и честно казано, те могат да започнат с много по-ниска заплата от твоята в момента. Дори да те повишим до надзорник, привличането на някои от тези хора ще се отрази положително върху бюджета ни.
Значи сега ставаше въпрос за бюджета. Мейхю вече нищо не криеше и аз започвах да прозирам за какво става въпрос. Той беше обещал работа — моята работа — на сина или на дъщерята на някой от своите хора.
— Кого ще заместя като надзорник? — попитах.
— Дарлийн вече пети месец е в отпуск по майчинство — отговори той. — И поиска още два. Според мен не възнамерява да се върне.
— Може ли да си помисля?
— Разбира се. — Дебелото му лице грейна. — Помисли си няколко дни, Уайът, колкото време ти е нужно.