Освен това знаех, че не са ме изоставили доброволно.
Осъзнах, че стоя неподвижно до вратата на кухнята. Отърсих се от тежките си мисли и угасих осветлението.
Легнах си, завих се и се разплаках в тъмното. Плаках много, много дълго. Тази нощ нямах сили за благодарствени молитви. Тази нощ усетих мъчителната тежест на всяка своя загуба. Струваше ми се, че съдбата ми е отредила много повече лош късмет, отколкото на останалите. Направих символичен опит да се измъкна от самосъжалението, но не ми се удаде. Давех се в него, а мъката, че не знам каква е съдбата на Бил, ме дърпаше още по-надълбоко.
Исках Бил да се сгуши до гърба ми; исках да усетя хладните му устни върху шията си. Исках белите му ръце да се плъзнат надолу по корема ми. Исках да си поговоря с него. Исках да чуя как се смее на всичките ми страшни подозрения. Исках да му разкажа как е минал денят ми; за глупавия ми проблем с доставчика на газ и за новите канали, които кабелният оператор е добавил. Исках да му напомня, че има нужда от нов сифон на мивката в банята си; да му кажа, че брат ми Джейсън няма да става баща в крайна сметка (което е добре, при положение че не е и съпруг).
Най-сладкото нещо на една връзка е това, че споделяш живота си с любимия човек.
Но очевидно моят живот не бе достатъчно добър за споделяне.
3
Успях да подремна половин час преди съмване. Реших да стана и да си направя кафе, но не виждах никакъв смисъл да го правя, затова просто останах в леглото. Преди обяд телефонът звънна, но аз не го вдигнах. Позвъни се на вратата, но не отворих.
По някое време следобед осъзнах, че имаше едно нещо, което трябваше да свърша, — да изпълня поръчението на Бил, в случай че не се върне в уреченото време. Създадената ситуация идеално пасваше на указанията му.
Сега, когато баба вече я няма, аз обитавам най-голямата спалня. С неуверени крачки се запътих към предишната си стая. Два месеца по-рано Бил си направи скривалище под стария ми гардероб с подвижен капак за достъп към него. Свърши чудесна работа.
Първо се уверих, че никой не ме наблюдава от прозореца, а после отворих гардероба. На пода му нямаше нищо друго, освен парче мокет; същия като този, който покриваше стаята. Отместих го, вдигнах капака и надникнах в тъмната дупка отдолу. Беше препълнена: компютърът на Бил, кутия с дискове, монитор, принтер.
Значи Бил бе допускал, че това може да се случи и беше скрил тук нещата си, преди да замине. Значи ми се е доверявал все пак, независимо че на него не можеше да се вярва особено. Кимнах и върнах мокета обратно на мястото, като старателно го затъкнах по ъглите. На пода в гардероба държах мои неща, които в момента не използвах, — кутия с летни обувки, плажна чанта с хавлии и слънцезащитни лосиони, както и сгъваем шезлонг за плаж. Напъхах и един голям чадър в ъгъла и реших, че гардеробът ми вече има напълно реалистичен вид и не би могъл да събуди каквито и да било съмнения. Плажните ми рокли висяха на закачалки заедно с няколко много леки халати за баня и летни пижами. Цялата ми енергия се изпари, щом осъзнах, че съм изпълнила последната молба на Бил, а нямаше начин да го уведомя, че съм го направила.
Едната ми половина (жалката) искаше да му каже, че съм оправдала доверието му; другата копнееше да се затвори в бараката за инструменти и да подостри един наръч дървени колове.
Неспособна да взема каквото и да било решение, аз просто допълзях до леглото и се напъхах обратно под завивките. Загърбих онази част от живота си, в която вечно се стремях да върша всичко както трябва, да съм силна и щастлива, и практична, и отново потънах в океана на своята мъка и съкрушителното усещане за предателство.
Когато се събудих, отново беше тъмно, а Бил лежеше до мен в леглото. О, слава богу! Завладя ме огромно облекчение. Сега всичко щеше да бъде наред. Усетих студеното му тяло зад себе си, обърнах се на другата страна и го прегърнах, все още сънена. Той разтвори дългия ми силонов халат и плъзна ръка по крака ми. Положих глава върху тихата му гръд и се наместих удобно. Ръцете му се обвиха около мен, тялото му се притисна към моето и аз въздъхнах от радост. Пъхнах ръка помежду ни, за да разкопчая панталона му. Всичко си беше отново постарому.