Вампирите се спогледаха и кимнаха като по команда.
— Ти ли си кралят на Луизиана? — попитах аз Ерик. Замая ми се главата от усилието да държа под контрол всички сюжетни линии. Вече се смеех толкова силно, че едва се държах на стола си. Намирах се на ръба на истерията.
— О, не — отвърна той. — Аз съм шерифът на Окръг 5.
Това ме довърши. Окончателно. Започнах да цвиля от смях, а по лицето ми се стичаха сълзи. Станах да си направя един горещ шоколад „Мис Суис“ в микровълновата и взех да го бъркам с лъжичка, за да изстине. Това занимание ме успокои донякъде и когато се върнах обратно на масата, вече изглеждах почти сериозна.
— Досега и дума не сте обелвали пред мен за тези неща — казах аз в свое оправдание. — Значи вие сте разделили Америка на кралства, така ли да го разбирам?
Пам и Чоу погледнаха изненадано Ерик, но той не им обърна внимание.
— Да — лаконично отвърна той. — И това е така от пристигането на вампирите в Америка. Разбира се, с течение на времето и с увеличаването на населението системата се е променяла. През първите двеста години в Америка е имало много по-малко вампири, защото придвижването дотук е било много рисковано. Трудно е било да оцелееш по време на дългия път с наличните запаси кръв — наличните запаси кръв във вените на екипажа, естествено. — Когато купили Луизиана, нещата коренно се променили.
И още как! Опитах се да потисна поредния пристъп на кикот.
— А кралствата са разделени на…?
— Окръзи. Преди се наричаха княжества, но решихме, че това вече звучи твърде старомодно. Всеки окръг се ръководи от шериф. Както ти е известно, ние живеем в Окръг 5 на кралство Луизиана. Стан, с когото се запозна при посещението си в Далас, е шериф на Окръг 6 в кралство… в Тексас.
Представих си Ерик като шерифа на Нотингам, а после и като Уайът Ърп. Мислено продължавах да се подсмихвам, но физически се чувствах ужасно зле. Наложих си да потисна емоциите, които пораждаше у мен всичката тази нова информация, и да се концентрирам върху основния проблем.
— Отвлекли са Бил посред бял ден, доколкото разбирам, нали така?
Всички дружно закимаха в отговор.
— Това отвличане е било видяно от няколко простосмъртни, които живеят в кралство Мисисипи — доставяше ми удоволствие да изговарям тази дума. — И те са подчинени на някакъв си там вампирски крал, нали така?
— Ръсел Еджингтън. Да, те живеят в неговото кралство, но някои от тях са готови да си развържат езиците. Срещу пари.
— Този крал няма ли да ти позволи да ги разпиташ?
— Още не сме го молили за това. Има вероятност Бил да е отвлечен по негово нареждане.
Това пораждаше допълнителни въпроси, но аз си наложих да не се разсейвам.
— Как бих могла да се добера до тях? Да предположим, че имам такова желание.
— Обмисляхме варианта да събереш информация от жителите на района, в който е изчезнал Бил — каза Ерик. — Не само от хората, на които съм давал пари срещу сведения за случващото се там, а от всички, които по един или друг начин са свързани с Ръсел. Рисковано е. За да успееш, аз трябва да ти разкажа всичко, което ми е известно. Ти, разбира се, може и да не се съгласиш да участваш. Веднъж вече се опитаха да те докопат. Който и да е отвлякъл Бил, явно не разполага с достатъчно данни за теб. Но Бил рано или късно ще проговори. А ако ти си наблизо, когато успеят да го пречупят, ще заловят и теб.
— Но тогава аз няма да съм им нужна — отбелязах. — Ако вече са успели да го пречупят.
— Това не е задължително да се случи — каза Пам.
Вампирите отново си размениха от онези техни загадъчни погледи.
— Искам да чуя цялата история — заявих аз.
Забелязах, че Чоу е пресушил бутилката си, и станах да му донеса друга.
— Ето какво ни разказаха хората на Ръсел Еджингтън. Бети Джо Пикард — втора в йерархията след Еджингтън — вчера е трябвало да лети до Сейнт Луис. Хората, отговорни за превозването на ковчега й до летището, взели по погрешка ковчега на Бил, тъй като той изглеждал като нейния. Оставили го в хангара на авиокомпания „Анубис“ без надзор за не повече от десет минути, докато попълвали документацията. През това време — така поне твърдят — някой е изнесъл количката с ковчега през задния вход на хангара, натоварил го е в камион и е изчезнал.