— Бих искала да ми кажете защо Бил ме излъга за това пътуване, ако знаете. Пам спомена нещо за лоша новина.
Ерик хвърли на Пам изпепеляващ поглед.
— Пак се разрева — отбеляза Пам. — Мисля, че преди да замине за Мисисипи, трябва да узнае истината. И тогава, ако пази някакви тайни на Бил, това ще я…
Накара да изплюе камъчето? Наруши обещанието си към Бил? Принуди да осъзнае, че трябва да ни разкаже всичко?
Беше очевидно, че Чоу и Ерик са възнамерявали да ме държат в неведение и сега много се дразнеха, задето Пам ми намекваше, че нещо е куцало между мен и Бил. Но после и двамата я изгледаха втренчено в продължение на цяла една дълга минута и накрая Ерик кимна отсечено.
— Изчакайте навън с Чоу — каза Ерик на Пам. Тя го изгледа многозначително и двамата с азиатеца излязоха, оставяйки празните си бутилки на масата. Без дори да благодарят за почерпката. Без дори да си изплакнат бутилките. Главата ми съвсем се замая, докато разсъждавах колко невъзпитани можеха да бъдат вампирите. Клепачите ми затрепкаха и аз осъзнах, че съм на косъм от загубата на съзнание. Не съм от онези девойки, които се гътват за щяло и нещяло, обаче усещах, че точно в момента припадъкът ми щеше да е напълно оправдан. Освен това не бях яла нищо през последните двайсет и четири часа.
— Да не си посмяла — скастри ме Ерик.
Опитах се да се концентрирам върху гласа му и с мъка повдигнах клепачи. Кимнах в знак, че правя всичко възможно да остана в съзнание.
Той стана от мястото си, дръпна стола на Пам до моя, седна и се наведе към мен. Голямата му бяла ръка захлупи и двете ми длани, които все още лежаха върху коленете ми. Ако ги стиснеше, щеше да потроши пръстите ми и аз никога повече нямаше да работя като сервитьорка.
— Обидно ми е, че се страхуваш от мен — усещах аромата на парфюма му; „Ulysse“, разпознах го. — Винаги съм те харесвал, и то много.
Винаги си искал да ме вкараш в леглото си, и то много.
— Освен това искам да те чукам — той се ухили до ушите, но точно в момента това изобщо не ми подейства. — Когато се целуваме… много е възбуждащо — бяхме се целували по служба, така да се каже, а не за удоволствие. Но наистина си беше възбуждащо. Че как нямаше да е? Той бе великолепен мъжкар, шлифовал техниката си на целуване в продължение на няколкостотин години.
Ерик идваше все по-близо до мен. Нямах представа дали смята да ме ухапе, или да ме целуне. Резците му стърчаха. Беше или ядосан, или възбуден, или гладен. Или и трите. Новите вампири леко фъфлят, докато говорят; нужно им е време да свикнат с резците си. А с Ерик дори не забелязваш кога са се подали. Бе имал няколко века на разположение, за да постигне съвършенство и в тази техника.
— Плановете ти да ме изтезаваш не ми подействаха много възбуждащо — казах аз.
— Но на Чоу му подействаха и още как — прошепна Ерик в ухото ми.
Не треперех, а трябваше.
— Може ли вече да предприемеш някакви действия? — попитах аз. — Ще ме подлагаш ли на мъчение, или не? Мой приятел ли си, или мой враг? Възнамеряваш ли да откриеш Бил, или ще го оставиш да гние някъде?
Ерик се изсмя. Гръмко и мрачно, но поне спря да скъсява разстоянието помежду ни, поне за момента.
— Суки, ти просто ще ме довършиш — каза той, но някак си не точно като комплимент. — Няма да те измъчвам. Как да повредя тази великолепна кожа, кажи ми? Някой ден ще я видя в цялата й прелест.
Искрено се надявах в този някой ден кожата ми все още да е на гърба ми.
— Ти няма все така да се боиш от мен — каза той с абсолютна увереност в бъдещето. — И няма да си все тъй предана на Бил. Има нещо, което трябва да ти кажа.
Най-после, Голямата лоша новина. Хладните му пръсти се преплетоха с моите и аз неволно стиснах ръката му. Не знаех какво да кажа, затова реших да замълча, за да не изтърся някоя глупост. Вперих поглед в очите му и зачаках.
— Бил бе извикан в Мисисипи — каза Ерик — от един вампир… от женски пол… негова стара познайница. Не знам дали си наясно, че вампирите почти никога не започват връзки помежду си, ако не броим крайно редките случаи на секс за една нощ. Избягваме да го правим, защото чрез съвкуплението и обмяната на кръв придобиваме вечна власт един над друг. Тази вампирка…