— Кажи ми името й — прекъснах го.
— Лорена — неохотно отвърна той. А може би искаше да ми каже, но се преструваше, че го прави с неохота. Един дявол знае какво се върти из главите им… вампири!
Той изчака да види дали ще кажа нещо, но аз замълчах.
— Тя се намираше в Мисисипи. Не съм сигурен дали живее там постоянно, или е отишла специално, за да устрои капан на Бил. Преди живееше в Сиатъл, а това го знам, защото двамата с Бил живяха заедно там в продължение на много години.
А аз се чудех от къде на къде Сиатъл. Очевидно не се е взело ей тъй, от въздуха.
— Не знам с каква цел е поискала от него да се срещнат… нито каква причина е изтъкнала, за да оправдае нежеланието си да дойде тук… може би той просто е бил загрижен за теб.
В този момент изпитах желание да умра. Поех дълбоко въздух и сведох поглед към сплетените ни длани. Чувствах се твърде унизена да погледна Ерик в очите.
— Увлякъл се е по нея отново… мигновено. Няколко нощи по-късно се обади на Пам, за да й съобщи, че ще се прибере по-рано, без да ти казва. Искаше да се погрижи за бъдещето ти и чак тогава да се види с теб.
— Да се погрижи за бъдещето ми? — изграчих аз като сврака.
— Искаше да те обезпечи финансово.
От силния шок пребледнях като платно.
— Да ми осигури пенсия значи — едва чуто казах аз. Бил може да е имал добри намерения, но аз не можех да се сетя за по-чудовищно оскърбление спрямо мен. Докато присъстваше в живота ми, нито веднъж не се сети да ме попита как се справям финансово — но затова пък мигом се втурна да помага на новооткритите си наследници, семейство Белфльор.
И точно сега, когато възнамеряваше да се махне от живота ми и е почувствал вина към жалната, жалка Суки, взел, че се разтревожил.
— Той искаше… — започна Ерик, но замълча и ме погледна право в очите. — Но нека спрем да говорим за това, поне засега. Не съм имал намерение да повдигам този въпрос, но Пам се разприказва. Щеше ми се да те бях оставил в пълно неведение, защото тогава нямаше да чуеш от моята уста тези болезнени за теб думи. И на мен нямаше да ми се наложи да ти се моля, както ще ти се моля сега.
Събрах сили да го изслушам и стиснах ръката му като спасително въже в бурно море.
— Ето какво възнамерявам да направя… и ти трябва да разбереш, Суки, че и моята кожа зависи от това…
Тук вече вдигнах глава и изненадано го погледнах.
— Да, и работата ми, а може би и животът ми, Суки, не само твоят и на Бил. Утре ще ти изпратя лице за контакт. Той живее в Шривпорт, но притежава и апартамент в Джаксън. Има приятели от тамошната общност на свръхестествените същества — вампири, върколаци и прочее. Чрез него можеш да се срещнеш с някои от тях, както и с хората, които работят за тях.
В момента не разбирах какво точно ми говори, но се надявах, че по-късно ще проумея всичко. Затова просто кимнах. Ерик не спираше да гали пръстите ми.
— Този човек е върколак — небрежно подхвърли той, — или иначе казано, отрепка. Но е по-надежден от мнозина, а освен това ми дължи голяма лична услуга.
Складирах тази информация в мозъка си и отново кимнах. Дългите пръсти на Ерик ми се сториха едва ли не топли.
— Той ще те разведе из вампирската общност в Джаксън, а ти ще подслушаш мислите на хората, които работят за тях. Не тая големи надежди, но ако там все пак има нещичко, ако Ръсел Еджингтън действително стои зад отвличането на Бил, ти може да напипаш някаква следа. Мъжът, който се опита да те отвлече, беше от Джаксън, съдейки по номерата на колата му. Освен това е бил върколак, съдейки по вълчата глава на елека му. Не знам на какво се дължи интересът им към теб, но подозирам, че Бил е жив и те са искали да те заловят, за да могат да го изнудват чрез теб.
— В такъв случай е трябвало да отвлекат Лорена — казах.
Ерик ме погледна с възхищение.
— Може би вече са го направили — рече той. — А може Бил да е осъзнал, че именно Лорена го е предала. Нямаше да го отвлекат, ако тя не беше разкрила тайната, която той й е споделил.
Опитах се да осмисля думите му и кимнах за пореден път.
— А ето и още една загадка — продължи Ерик. — Тя пък за какъв дявол е била там? Ако е била редовен член на групата от Мисисипи, аз щях да съм наясно. Но това ще го обмисля по-сериозно, когато ми остане време — съдейки по мрачната му физиономия, Ерик вече бе отделил доста време в размисли по този въпрос. — Слушай, Суки, ако този план не даде резултат до три дни, може да се наложи да отвлечем някой вампир от Мисисипи в замяна. Това със сигурност ще доведе до война, а една война — дори с Мисисипи — ще струва скъпо и в пари, и в животи. И, в крайна сметка, ще убият Бил, така или иначе.