Бог да го благослови. Правеше всичко възможно да ме предпази. И аз трябваше да направя същото за него. Щеше да е чудесно, ако успеехме да отървем кожите. Но къде, по дяволите, беше Ерик?
Благослових наум спортното долнище и меките си пантофи, благодарение на които можех да се придвижвам абсолютно безшумно, и се насочих право към дървената врата е надпис „Само за служители“. Искрено се надявах да не скърца. Бандитите продължаваха да говорят с касиера, но аз престанах да се вслушвам в гласовете им и насочих цялото си внимание към вратата.
Много пъти съм се страхувала през живота си, но това, което изпитвах в момента, не можеше да се сравнява с нищо. Баща ми беше ловец, Джейсън и приятелите му — също. Присъствала съм на артилерийски обстрел в Далас и знаех много добре какво се случва, когато в тялото ти попадне куршум.
Допълзях до края на пътеката, където свършваше моето прикритие.
Надникнах предпазливо иззад рафта. Трябваше да прекося около метър и половина открито пространство, за да се добера до частичното прикритие на дългия щанд. Ако успеех да пропълзя незабелязано дотам, щях да съм добре скрита от погледите на двамата крадци.
— Идва кола — каза касиерът и двамата бандити машинално обърнаха глави към стъклените врати. Ако не бях разбрала смисъла на думите му по телепатичен път, може би щях да се поколебая твърде дълго и да изгубя ценно време. Но аз се стрелнах по линолеума толкова бързо, че сама се изненадах от собствената си пъргавост.
— Не виждам никаква кола — каза по-дребният.
— Стори ми се, че чух звънеца — каза момчето. — Онзи, който се включва след сигнал от датчика за движение в другия край на бензиностанцията.
Протегнах ръка и внимателно завъртях топката на бравата. Вратата се отвори безшумно.
— Понякога звъни и без да идва кола — продължи младежът и аз осъзнах, че се опитваше да вдига шум и да задържи вниманието им, докато се измъкна. Бог да го благослови отново!
Открехнах вратата още малко и се шмугнах през нея на четири крака. Озовах се в тесен коридор. В дъното му имаше друга врата, която най-вероятно водеше към площадката зад магазина. Беше заключена — мъдро решение от тяхна страна. На стената имаше забити няколко големи гвоздея, а на един от тях висеше дебело камуфлажно яке. Бръкнах в десния джоб и напипах ключовете на момчето. Чист късмет. Случва се понякога, дори и на мен. Стиснах ги здраво, за да не дрънчат, отключих вратата и излязох навън.
На слабо осветената площадка нямаше нищо друго, освен очукан пикап и смрадлив контейнер за смет. От пукнатините в асфалта се подаваха изсъхнали стръкчета плевели. Чух някакъв шум от лявата си страна и стреснато отскочих встрани. Оказа се голям стар енот, който бавно се заклатушка към близката горичка.
Издишах с облекчение и насочих вниманието си към връзката ключове. Оказаха се поне двайсет, за съжаление. Това момче имаше повече ключове от жълъдите в катерича хралупа. Едва ли съществуваше по-дебела връзка ключове на цялата ни зелена планета. Прехвърлих ги с треперещи пръсти и най-накрая избрах един — е гумен накрайник и щамповани върху него инициали GM. Отключих вратата на пикапа и отсреща ме лъхна силна миризма на цигари и кучета. Да, под седалката наистина имаше пушка. Заредена. Какъв късмет, че Джейсън бе привърженик на самозащитата. Той ме научи как да зареждам и да стрелям с новата му „Вепеш“.
Въпреки че вече разполагах с оръжие, продължавах да треперя от страх и изобщо не знаех дали ще ми стигне куражът да заобиколя сградата и да стигна до главния вход на магазина. Но просто се налагаше да разузная и да разбера какво е станало с Ерик. Промъкнах се зад ъгъла на сградата и се приближих до стария пикап „Тойота“, паркиран до стената. В каросерията нямаше нищо, е изключение на малко петно, което проблесна на светлината. Стиснах пушката под мишница и го докоснах с пръст.
Прясна кръв. Приз ля ми. Поех си дълбоко въздух и се взех в ръце.
Надникнах през прозореца на шофьорската врата и установих, че е отключена. Днес късметът ме преследваше на всяка крачка. Отворих я тихичко и надникнах вътре. На предната седалка имаше голяма кутия и когато я пребърках, сърцето ми падна право в пантофите. От външната й страна имаше надпис: „Съдържание: два броя“, а сега в нея имаше само една сребърна мрежа, от онези, които се продават в оръжейните магазини и ги наричат „вампироустойчиви“.
Все едно да кажеш, че клетката за акули е сигурна защита против ухапване от тези хищни рибки.