Клубът на мъртвите

— Моята Суки е скрила труп?

— Мисля, че твърде самонадеяно боравиш с притежателните местоимения.

— Откъде научи този термин, Нортман?

— Изкарах курс по английски за чужденци в един общински колеж през седемдесетте.

— Тя е моя — отсече Бил.

Зачудих се дали ще успея да раздвижа ръце. Успях. Вдигнах ги във въздуха и направих непогрешимия жест е един пръст. С двете ръце.

Ерик се разсмя, а Бил възмутено извика:

— Суки!

— Според мен Суки просто иска да ни каже, че принадлежи единствено на себе си — нежно изрече Ерик. — Междувременно, за да приключим започнатата тема, който и да е пъхнал трупа в гардероба, е искал да хвърли вината върху Алсид, тъй като Джери Фалкън започнал да дърпа Суки в бара, а Алсид се обидил.

— Значи целият този заговор може да е насочен срещу Алсид, а не срещу нас?

— Трудно е да се каже. Съдейки по думите на въоръжените крадци от бензиностанцията, членовете на въпросната банда се свързали с всичките си познати бандити и ги разпределили по отбивките на магистралата, за да ни дебнат.

— Но как се е оказала тук тази банда? Откъде са знаели коя всъщност е Суки и къде живее?

— Суки използва истинското си име в „Клубът на мъртвите“. Но те нямаха представа как се казва приятелката ти; знаеха само, че е човек. Останал си й верен и не си я предал.

— Поне в това отношение й останах верен — мрачно каза Бил. — Това беше най-малкото, което можех да направя за нея.

А аз показах среден пръст на този мъж! Но от друга страна, същият този мъж говореше така, сякаш мен ме нямаше в стаята. И най-важното — същият този мъж си бе намерил друга любима, заради която щеше да ме напусне, без да му мигне окото.

— Тоест, върколаците може и да не знаят, че Суки е приятелката ти, но със сигурност са наясно, че тя е гостувала на Алсид, когато Джери е изчезнал, и че Джери може да ходил до апартамента. Алсид твърди, че вождът на глутницата в Джаксън му е казал да напусне града за известно време, но е убеден, че Алсид не е убиецът на Джери.

— Този Алсид… като че ли има сериозни проблеми с приятелката си.

— Тя е сгодена за друг. И вярва, че той си пада по Суки.

— А дали пък наистина не е така? Той имаше наглостта да каже на кавгаджийката Деби, че Суки е добра в леглото.

— Просто искаше да разпали ревността й. Не е спал със Суки.

— Но я харесва — в устата на Бил това прозвуча като углавно престъпление.

— Че кой не я харесва?

— Току-що убихте цяла тълпа мъже, които очевидно изобщо не ме харесваха — намесих се аз с огромно усилие. Чувствах се изморена от разправиите им точно над главата ми, макар че научих интересни неща. Измъчваше ме ужасна болка, а във всекидневната ми се въргаляха трупове. Бих приветствала решаването и на двата проблема.

— Бил, как се придвижи дотук? — изхриптях аз.

— С моята кола. Сключих сделка с Ръсел, защото не исках да се озъртам през рамо до края на съществуването си. Ръсел кипеше от гняв, когато му се обадих. Струпаха му се доста неща наведнъж — моето бягство, изчезването на Лорена; освен това върколаците, които работят за него, отказали да се подчинят на заповедите му и застрашили бизнес отношенията, които Ръсел поддържал е Алсид и баща му.

— А кое го ядоса най-много? — попита Ерик.

— Лорена — задето позволи да избягам.

Двамата прихнаха да се смеят. Ох, тези вампири.

Големи са шегаджии.

— Ръсел се съгласи да ми върне колата и да ме остави на мира, ако му кажа как съм избягал — продължи Бил. — За да запуши дупката, през която съм се измъкнал. Освен това ме помоли да го включа в наддаванията за вампирския справочник.

Ако Ръсел беше направил това в самото начало, щеше да спести доста мъка на всички. Но от друга страна, Лорена все още щеше да е жива. Както и бандитите, които ме пребиха, а може би и Джери Фалкън, чиято смърт продължаваше да е обвита в мистерия.

— И тогава — продължи Бил — аз настъпих газта и се понесох по магистралата, за да ви кажа, че върколаците и техните наемници са ви устроили засада и чакат да ви пипнат. Разбрали — с помощта на компютър, — че приятелката на Алсид, Суки Стакхаус, живее в Бон Темпс.

— Тези компютри са много опасни машинки — каза Ерик. Звучеше уморено и аз се сетих за кръвта по дрехите му. Ерик беше прострелян два пъти само защото ме придружаваше.