Джеймс Ролинс
Ключът
#14
Ha Чък и Синди Блът,
За тяхното дългогодишно приятелство,
менторство и най-вече за щедрия им дух.
Онова, което ще се създаде, ще бъде по същество бог. Нямам предвид, че ще хвърля мълнии и ще вдига урагани. Но ако нещо е милиард пъти по-умно от най-умния човек, как иначе бихте го нарекли?… [И] Този път ще можете да говорите с Бог в буквалния смисъл на думата и ще знаете, че той ви слуша.
Антъни Левандовски, бивш директор в „Гугъл“ и основател на новата религия и църква „Пътят на бъдещето“ (Way of the Future), посветена на изкуствения интелект (от интервю на Марк Харис, Backchannel/Wired, 15 ноември 2017: „Inside the First Church of Artificial Intelligence“)
Със създаването на изкуствен интелект ние призоваваме демона.
Илон Мъск, Коментар на Симпозиум по случай стогодишнината от зараждането на аеронавтиката и астронавтиката на МТИ, 2014 г.
Благодарности
Изглежда, че наистина няма ненаказано добро. Групата критици, към която се присъединих още навремето (много преди да излезе първата ми книга, когато все още работех като ветеринарен лекар), остана вярно до мен през цялата ми кариера и винаги ми предлага чудесни редакторски съвети, от обсъждане на сюжета до анализа на персонажите, и да, улавянето на многото грешки, изпълващи първите ми чернови. И този роман не е изключение. Така че първо и най-вече искам да благодаря на малката сплотена компания първи критични читатели: Дейв Мийк, Крис Кроув, Лий Гарет, Мат Бишъп, Джейн О’Рива, Мат Ор, Ленард Литъл, Джуди Прей, Каролин Уилямс, Тод Тод, Франк Барера и Ейми Роджърс. И както винаги, специални благодарности на Стив Прей за страхотните карти… и на Дейвид Силвиан за това, че ме прави да изглеждам добре в цифровата вселена (и отвъд нея)… и на Чери Маккартър за множеството важни исторически и научни подробности, които могат да се намерят на тези страници. И разбира се, огромна признателност и благодарност на всички от „Харпър Колинс“ за неизменната им подкрепа и особено на Лайет Стелик, Лин Грейди, Даниел Бартлет, Кейтлин Хари, Джош Марвел, Ричард Акан и Ана Мария Алеси. Не мога да не спомена особено Брайън Гроган, който е до мен в „Харпър Колинс“ от самото начало на кариерата ми и който предложи заглавието на тази книга. Накрая, разбира се, специални благодарности на хората, които изиграха основна роля на всички етапи в създаването на книгата: на невероятния ми редактор Лиса Кош, която е също с мен от първата ми книга, и на неуморната й колега Приянка Кришнън; благодаря също за усърдната работа на агентите ми Ръс Гейлън и Дани Барър (и на дъщеря му Хийтър Барър). И както винаги трябва да подчертая, че вината за всички грешки във фактите и детайлите в тази книга, които се надявам да не са много, пада изцяло върху моите рамене.
Исторически бележки
En non creo nas meigas, mais habelas, hainas.
He вярвам във вещици, но те съществуват
— Стара галисийска поговорка
От февруари 1692 г. до май 1693 г. в колония Масачузетс са били обвинени, намерени за виновни и осъдени на смърт за вещерство двайсет души, четиринайсет от които жени. Прословутите съдебни процеси срещу вещиците от Салем са оставили неизличим белег в историята, но те са само финалният истеричен спазъм на големия лов на вещици, който вече преминал през цяла Европа. Там гоненията продължили почти три века и отнели живота на повече от шейсет хиляди „вещици“, които били горени на клада, бесени и давени.
Цялото това кръвопролитие започнало внезапно през петнайсети век и може да се припише на излизането на една книга — наръчник на ловци на вещици, озаглавен Malleus Maleficarum (което може да се преведе като „Чук за вещици“). Тя била издадена от немския католически духовник Хайнрих Крамер през 1487 г. и получила одобрението както на университета в Кьолн, така и на главата на Римокатолическата църква папа Инокентий VIII. Благодарение на нововъведената печатна преса копия на книгата бързо залели цяла Европа и достигнали до Америка. С времето тя се превърнала в своеобразна „библия“ за инквизитори и гонители за идентифициране, изтезаване и екзекутиране на магьосници, най-вече жени. Мнозина учени я сочат като една от най-кървавите книги в историята наравно с „Моята борба“.
Преди публикуването на наръчника отношенията между вещиците и християнството не са били така праволинейни, както изглеждат на пръв поглед. Първоначално вещиците не са били обявявани толкова категорично за зло. В Стария завет цар Саул се обръща към магьосницата от Ендор (Аендор) да призове духа на покойния пророк Самуил, а през Средновековието вещиците често са били образовани лечители, използващи целебни билки според древни традиции. Дори по време на кървавата Испанска инквизиция най-преследвани и измъчвани били не вещиците, а еретиците.