Играта беше приключила.
02:44
От задната част на хеликоптера Тодор се свърза с пилота.
— Спусни ни! — И направи кръгово движение над главата си. — Заобиколи!
И посочи Айфеловата кула.
Секунди преди това пилотът ги беше предупредил за друг хеликоптер, който ги настига бързо и поведението му е подозрително. Параноята му се оказа основателна, тъй като задната врата на другата машина се отвори и стрелецът там едва не излетя навън.
Преследваха ги, при това с убийствени намерения.
Тодор беше наредил на пилота да се опита да им избяга, но водачът го предупреди, че другият хеликоптер е по-лек и по-бърз, докато техният е тромав заради оръжията, сандъците с оборудване и шестимата пътници.
Нямаха шансове да избягат от преследвачите и Тодор реши да се възползва от хората и огневата мощ на борда. Възнамеряваше да се бори с ловците по петите им.
Докато хеликоптерът му се спускаше и обръщаше рязко, ловците последваха маневрата. След малко двете машини обикаляха в кръг около Айфеловата кула като две гневни пчели.
Тодор отвори страничната врата.
В кабината нахлу горещ вятър, загрят от горящия газопровод долу. Кулата приличаше на желязна планина, издигаща се от огнено море. Тодор погледна другата машина през плетеницата метални греди. Противниците се изучаваха, всеки използваше моментната патова ситуация, за да прецени опонента си.
Тодор знаеше, че това не може да продължи вечно.
Някой трябваше да направи първия ход.
Насочи вниманието си от хеликоптера към самата кула. Най-известната атракция на Париж, гордостта на града, не беше изоставена в святата нощ. В подножието й се бе ширнал гигантски коледен базар, истинска подигравка със свещения ден. Той беше привлякъл хиляди посетители, мнозина от които се бяха подлъгали да се качат на кулата, за да видят нощния Париж.
Когато адът се беше отприщил, много хора бяха останали на кулата.
Експлозията на газопровода блокираше пътя им за бягство. Озовалите се в капан туристи бяха избягали на горните нива, за да се спасят от жегата и пушека. Въпреки това участта им беше бавно да се изпекат живи.
Тодор се развесели, като видя пързалка за зимни кънки на едно ниво на двайсет етажа над града. Огньовете я бяха превърнали във водно огледало, отразяващо хаоса горе. Видя много деца сред ужасеното множество — невинни, покварени от родителите си, оскверняващи този най-свят ден с профанни забавления вместо със сериозна молитва.
Пламнал от гняв от гледката, той осъзна един начин да излязат от безизходното положение, да принуди ловците да се откажат от преследването си.
Вдигна тежкото си оръжие през отворената врата и даде знак на двама от хората си да направят същото с автоматите си. Посочи хванатите в капан туристи.
— Огън!
25
26 декември, 02:47
Париж, Франция
Карли погледна неразбиращо статичната картина на екрана на Мара.
На нея се виждаше Ева, коленичила неподвижно в тревата и прегърнала нещо на черни, оранжеви и бели петна.
Не разбираше.
Монк също.
— Дала си на Ева кутре бигъл? — попита той. — Защо?
Мара не откъсна поглед от данните, които течаха отстрани на замръзналата картина.
— Кръстих го Адам.
„Естествено. Кой друг би могъл да сподели градината на Ева?“
— Ако си смятала да внесеш нов елемент в Едем, дигитален Адам, тогава защо не си го направила мъж, както е в оригиналната история? — попита Монк. — Това не би ли помогнало на Ева да ни разбира по-добре?
— По-добре ли? — Карли се намръщи на шовинизма му. — Невинаги е нужен мъж за завършването на една жена.
Монк сви рамене.
— Добре де, но защо куче?
— Ева не се нуждае от мъж — разсеяно отвърна Мара, все така фокусирана върху потока данни.
Карли изгледа многозначително Монк.
„Именно“.
— Не забравяйте, че Ева е в общи линии малко дете — продължи Мара. — И като дигитален конструкт, който никога няма да се възпроизвежда по полов път, определено не се нуждае от опознаване на сложностите и плетениците на биологичната любов. Вместо това аз искам тя да научи сложна серия от по-уместни уроци.
— Като например? — попита Монк.
— Първо, подпрограмата окситоцин ще спомогне за създаването на рудиментарна емоционална връзка. След установяването й Ева ще започне да разбира много повече неща. — Мара се изправи и посочи двете създания на екрана. — Вижте я как се взира в очите на Адам. Опитва се да го разбере, да го разчете, така да се каже, да се опита да познае нуждите му, желанията му.