— Искаш да кажеш, че я учиш на теорията на ума — каза Карли.
— Това пък какво е? — попита Монк.
— Следващата стъпка в развитието на интелекта й — отвърна Мара. — Децата започват да развиват тази способност на около четиригодишна възраст, когато поглеждат извън себе си и се опитват да интерпретират онова, което си мислят другите. Дали някой е честен с тях? Или лъже? После детето взема решения въз основа на предположението си.
— Това също е в основата на развиването на съпричастност — добави Карли. — Не можеш да изпитваш — съпричастност към някого, докато не се поставиш мислено на неговото място.
Монк въздъхна.
— Разбирам. Малка крачка към това да направиш твоя ИИ дружелюбен и по-съчувствен.
— Но само една от много крачки. — Мара почука с пръст кутрето бигъл. — В тази мъничка фигура се съдържат пластове и пластове алгоритми, целящи да подпомогнат психологическото развитие на Ева и разбирането й за нас — и как тя се различава от нас.
— Как точно? — попита Карли.
Мара я погледна.
— Как повечето деца научават за първи път за смъртта?
Карли погледна Адам.
— От загубата на домашен любимец.
— Дадох на Адам пулс. Метроном, който да отмерва времето. Но това е таймер, който трябва да изтече. Ева трябва не само да разбере смъртността, но и да оцени как Адам е много различен от нея точно в това ключово отношение. Той е смъртен.
— Като нас — каза Монк.
Карли погледна с ужас екрана, на който Ева гледаше с обожание малкото кученце.
— Мара… какво си намислила?
Приятелката й облиза устни. В погледа й се четеше мъка, дори вина.
— Почти е готово — прошепна тя. — Неведнъж, а хиляди пъти.
— Какво искаш да кажеш?
— Ева се учи с астрономическо темпо, експоненциално по-бързо от първия път. Преди за този урок бяха нужни два дни. Този път тя го мина за двайсет минути.
— Не разбирам — каза Монк. — Какъв урок? Изглежда, че в програмирането й има бъг. Тя просто си седи там, замръзнала на екрана.
— Не. Не забравяйте, че това на екрана е просто аватар. Онова, което изживява тя в действителност, се случва вътре в устройството Xénese. А то се случва твърде бързо, за да може да се покаже на екрана. — Мара махна към потока данни. — През последните три минути тя видя хиляда пъти как Адам живее и умира. Мога да ви покажа един пример, снимка на екрана.
Мара избра дълга част код и натисна Enter.
Картината на екрана подскочи и започна да се движи бързо. През следващата минута Ева и Адам живееха заедно, като се появяваха в отделни моменти:
… вдига кутрето и го гледа нежно.
… кара му се и го учи.
… успокоява го и го утешава.
На следващите снимки Адам постепенно се превръщаше от кутре в игриво куче:
… двамата се гонят из градината.
… сгушват се под звездите.
… тя се смее, а той лае.
После Адам остаря под грижите й и картината стана по-дълбока и сериозна:
… Ева изчаква старото куче да я настигне.
… помага му да излезе от потока, тъй като хлъзгавата кал е твърде голямо предизвикателство за артритните му крака.
… свити заедно, сгушени един в друг.
Накрая Адам се появи проснат в скута й, задъхан, с размътени покрити с перде очи. Тя го притискаше към себе си, сякаш вече знаеше какво ще се случи.
Последва картина на мъка.
Ева държеше мъртвото му тяло, наведена над него, със сълзи на лицето.
Мара остави изображението на екрана.
— След това Адам се ражда отново. Цикъл след цикъл. Хиляда пъти.
— Господи, Мара…
— Целта на алгоритъма е да научи Ева за живота и смъртта, за моралното и неморалното, както и за много други неща. Като обучава Адам, тя научава за отговорността, за последиците от положителното и отрицателното поощряване. За това как понякога ръката, която храни, може да бъде ухапана. А също и какво означава да си мил… или жесток. За тези три минути, за тези хиляда живота, Адам е засилил разбирането й за съчувствие и съпричастност, като в същото време й е бил урок за вярност и дори за безусловна обич.
Карли се взираше в Ева, която плачеше над тялото на Адам. Не знаеше дали да изпитва уважение към изобретателността на Мара, или ужас от коравосърдечието й.
Монк обобщи най-добре:
— Смъртта е тежък урок за всички ни.
Тя забеляза сълзите в очите му, сякаш въпросният урок беше особено важен за него. Той пое няколко пъти дълбоко дъх и се обърна към партньора си.