— Положението там продължава да се влошава.
Мара не откъсваше очи от екрана.
Градината сияеше в цялата си прелест и великолепие, но Едем в момента пустееше. Аватарът на Ева беше изчезнал.
Напрежението в мускулите й си оставаше. Карли знаеше защо. Приятелката й носеше върху тънките си рамене тежестта на цял Париж. Съдбата на града над главите им зависеше изцяло от нейното творение.
Карли можеше да различи и лицето на Мара в отражението в екрана. Чертите й бяха неясни, призрачен образ на Бог върху Едем. Единствено очите й блестяха — сълзите в тях отразяваха ярко светлината.
„Ох, Мара…“
Освен че понасяше мълчаливо напрежението и отговорността, приятелката й се измъчваше и от чувство за вина. Създанието й беше най-добрият шанс за спасение, но наред с това бе причинило цялото това нещастие, смърт и разрушение.
Карли не можеше да намери думи, с които да я утеши.
Затова се наведе и я прегърна, притисна буза в нейната; мъчеше се да сподели товара й, да й покаже, че не е сама.
„Каквото и да се случи, ще го посрещнем заедно“.
02:58
Грей форсира двигателя и издигна машината.
След забърсването на кулата и долитането надолу трябваше да е благодарен, че все още са живи. Вместо това в него гореше гняв. Бяха изгубили скъпоценно време. Идеше му да изругае, но Ковалски се справяше отлично и за двамата с тази задача.
— Сега пък къде отиваме, мамка му? — оплака се великанът и посочи категорично надолу. — Бяхме точно там.
На земята. Можех да я целуна.
— И щеше да си изгориш устните. Бетонът е достатъчно горещ, за да си изпържиш бекон на него.
— Предпочитам изгорени устни, отколкото да продължавам да летя с теб.
— Стига си мрънкал. — Грей стисна лоста. — Дори да не успея да настигна ония копелета, искам да ги следя колкото се може по-дълго.
Междувременно се беше издигнал достатъчно, за да вижда другия хеликоптер. Светлините му примигваха от другата страна на тъмната Сена. Осветяваха също и черната диря, оставяна от машината.
Грей се надяваше, че повредата в крайна сметка ще принуди врага да кацне. Опита се да прецени дали другият хеликоптер вече не губи височина.
Така изглеждаше.
Окуражен, Грей се насочи към Сена.
Щом прелетя над левия бряг, внезапен залп разпени водата пред тях. Грей ахна и рязко вдигна носа, спирайки хеликоптера насред въздуха в опит да избегне огъня. От небето отгоре друга машина се спускаше устремно към тях.
Не беше вражеско подкрепление, а нещо много по-смъртоносно.
Военен щурмови хеликоптер — френски „Тигър“.
Очевидно атаката срещу Айфеловата кула не беше останала незабелязана.
Хеликоптерът отново откри огън — очевидно беше приел, че машината на Грей е участвала в атаката. Грешката лесно можеше да се направи. Грей си представи как двата хеликоптера обикалят хаотично около кулата, как трасиращите куршуми оставят объркваща следа в мрака.
Без да има възможност да обяснява, че е невинен, Грей рязко зави настрани, но цивилната машина изобщо не можеше да се мери по пъргавина със смъртоносния ястреб.
Куршуми затракаха по фюзелажа. Ъгълът на предното стъкло се напука.
Грей спусна хеликоптера и се понесе над Сена.
Тигърът се завъртя във въздуха и ги подгони. Реката около Грей кипна. Още няколко куршума ги улучиха в опашката.
Ковалски се приведе.
— Знаеш ли, бих могъл да живея с изгорени устни.
— Имам план — каза Грей.
— Какъв?
— Да се предадем.
— Какво означава…?
Грей се наведе и изключи двигателя. Ревът секна на мига.
Ковалски изруга, за да запълни тишината — и в същия миг хеликоптерът се понесе като камък надолу с носа напред.
27
26 декември, 20:59
Париж, Франция
„Хайде, хайде…“
Залогът беше огромен, а Монк можеше само да крачи безпомощно напред-назад. На всяка трета крачка си поглеждаше часовника.
Накрая Джейсън се завъртя в стола си.
— Става нещо.
Монк се втурна към него.
Карли, която беше прегърнала Мара при другата станция, се изправи.
— Кажи ми, че имаш добри новини — каза Монк.
Симон посочи прозореца, който изпълваше целия екран.
— Това са данни от Ножан. Изглежда, системите им отново се включват една по една.
Различни показатели с неразбираеми означения като Контрол на подаването на вода, Система за наблюдение на умората, Теч на задържащия съд — светеха или в гневно алено, или в хладно зелено. Пред очите на Монк показателят Диагностика на охладителните помпи светна в зелено.