Джейсън почука екрана.
— Температурата на ядрото се понижава стабилно. Вече е намаляла с петдесет и пет процента. Налягането още повече.
Още показатели светнаха в зелено.
— Направи го. — Симон сложи ръце върху главата си. — Ева успя.
Джейсън кимна.
— След връщането на контрола Ножан би трябвало да се размине с катастрофата. — На лицето му цъфна огромна усмивка от облекчение. — Току-що избегнахме стопяване на ядрото.
— На косъм — напомни Симон на всички.
— Все пак трябва да сме сигурни, преди да гърмим шампанското. — Джейсън подаде на Монк един таблет. — Намерих го преди няколко минути. Има връзка с VoIP рутер. Би трябвало да можем да се обадим по него. Да кажем на Пейнтър да потвърди, че при централата всичко наистина е наред, преди да се разкараме оттук.
Монк взе таблета, но не се обади веднага на директора. Имаше още една грижа. Жизненоважна за него, а и за целия свят.
Той се обърна към Мара.
— Какво става с Ева?
03:01
Мара се обърна отново към екрана, обзета от облекчение и тревога едновременно. Току-що бяха избегнали ядрена катастрофа, но градината на лаптопа й оставаше пуста.
Ева още не се беше върнала.
— Възможно ли е да е избягала? — попита Карли.
— Не мисля. — Мара посочи Xénese устройството. — Засега това си остава истинският й дом. Пo-голямата част от нея е все още там. При сегашното състояние на технологията в света като цяло съзнанието й не може да оцелее другаде. Навън няма нищо достатъчно развито, за да приюти уникалното й програмиране. Но след време тя ще надрасне тази нужда.
— Като млада птица, напускаща гнездото си.
Мара кимна.
— Тогава къде е тя? — попита Монк.
— Не…
Познатият аватар се появи отново на екрана. Ева падна обратно в градината — достатъчно силно, за да рухне на коляно. След това бавно се изправи. Лицето й изглеждаше напрегнато.
— Напълно ли се е върнала? — попита Карли.
— Мисля, че да. Аватарът й се възстановява на екрана само ако тя присъства изцяло. — Въпреки това Мара отвори диагностичен прозорец и го прегледа. Потърси за червени флагове, после кимна. — Върнала се е.
„Но за колко време?“
— Значи мога да прекъсна достъпа й до мрежата — обади се Джейсън от другата станция.
— Да. По-добре го направи.
Джейсън затрака на клавиатурата, докато Симон откачаше Xénese устройството от сървърите.
Щом връзката прекъсна, Ева погледна през рамо, очевидно усетила промяната, когато светът й се затвори отново. После погледна отново напред. Лицето й беше опечалено, лесно за разчитане.
„Защо?“
Дори Карли разбра това изражение.
— Вкусила е нещо по-голямо. Знае, че съществуват и други неща освен градината й. Не трябва ли да й обясниш какво става?
„Иначе казано, да дръпнеш завесата и да разкриеш истинското лице на създателя й“.
Мара знаеше, че подобно нещо ще е разтърсващ, но необходим урок, и го призна.
— Това по принцип е следващата стъпка в еволюцията й, но ние нарушихме процеса, като я използвахме по този начин. Затова преди да отворя този диалог искам да пусна още някои диагностики. За безопасност.
— Като стана дума за безопасност… — Монк вдигна таблета. — Нека сме сигурни, че централата е напълно изолирана, така че да можем да се махнем оттук.
Докато той се отдалечаваше, Мара впери поглед в Ева.
Лицето на майка й светеше на екрана, търсеше в небето някакъв отговор. Въпросът й беше ясен.
„Защо? Защо ме изостави?“
03:12
Монк отново крачеше напред-назад.
— Следя положението в атомната централа — увери го Пейнтър. — Инженери и екипи по безопасността в момента постепенно изключват всичко. Охлаждат ядрото, изпускат газове. Ако не изникне нещо неочаквано, заплахата за централата трябва да е отминала.
Монк изпита облекчение, макар че му бе отнело много време да се свърже със „Сигма“. Продължаваше да следи часовника на таблета, докато Пейнтър завършваше — по-скоро почти завършваше.
— Имам и още новини — каза Пейнтър.
— Какви?
— Преди четирийсет минути ми се обадиха от полицията във Филаделфия за малко момиче, намерено изоставено на кът за почивка край пътя. Било увито в палто, с термос горещ шоколад в ръка и облечено в пижама с танцуващи елени.
— Пени!
— Потвърдихме, че е дъщеря ти.
— Тя… дали…
— Невредима е. Уплашена е, но иначе й няма нищо.
Монк въздъхна с облекчение и обърна гръб на останалите.