„Слава богу…“
— Не съм сигурен защо са я пуснали — продължи Пейнтър. — Но притиснах доста Валя. Останалите са все още в ръцете й. Може би това е знак на добра воля от нейна страна.
„Не… “
Монк затвори очи. Знаеше, че директорът греши.
„Това е доказателство, че онази кучка може да спазва думата си“.
За да спаси другото момиче, Монк трябваше да направи същото.
Беше дал дума на Валя.
И — което беше по-важно — на Кат.
Обърна се с пистолет в ръка. Насочи го към Джейсън. И преди младежът да успее да отвърне с нещо повече от объркана физиономия, дръпна спусъка.
Джейсън се строполи.
03:15
„Какво стана, по дяволите?“
С все още пищящи от гърмежа уши Карли пристъпи пред Мара. От дясната й страна Джейсън лежеше проснат по гръб на пода. От крачола му течеше кръв.
Монк продължаваше да държи пистолета насочен към партньора си.
— Симон, вземи му оръжието. Внимателно. С два пръста. Плъзни го към мен.
— Oui, oui… — Французинът пристъпи с вдигнати ръце към Джейсън и изпълни нареждането.
Джейсън се надигна и седна. Лицето му беше разкривено — макар че като че ли повече от предателството, отколкото от болката.
— Монк, какво… какво правиш? — изпъшка той.
Монк не отговори, а се обърна към Карли. Погледът му беше студен и плашещо спокоен.
— Карли, ще се наложи да притискаш раната му. Симон, искам да разкачиш цялото оборудване на Мара. После ще ми помогнеш да го изнесем оттук.
Симон бързо кимна и се обърна да се захване за работа.
— Мара, помогни му — нареди Монк.
Карли вдигна ръка и я спря.
— Нищо няма да правим.
— Тогава кръвта на Джейсън ще изтече. — Монк насочи оръжието си към тях. — А не ми се иска да прострелвам още някого.
Но би го направил.
Карли разчете сериозността на заплахата му и отиде при ранения. Свали якето си, клекна и се зае да стяга бедрото му с ръкава като с турникет.
Джейсън й помагаше, като в същото време гледаше кръвнишки партньора си. Явно беше стигнал до някакво заключение, което обясняваше ставащото.
— Ако дадеш на Валя каквото иска, тя пак няма да си изпълни обещанието. Ще задържи Хариет и Сейчан. И двете са прекалено ценни за нея.
— Може би, но тя ме принуди да избера кое от момичетата ми да бъде освободено. Не си в състояние да разбереш какво означава точно този ад. А ако Хариет умре… ако изборът ми я убие… — Той махна с пистолета, сякаш се опитваше да пропъди тази мисъл. — А не забравяй и Сейчан и нероденото й дете.
Джейсън не отстъпи.
— Дори Валя да пусне всички, Грей никога няма да ти прости.
Монк сви рамене.
— Стига Хариет, Сейчан и бебето му да оцелеят, ще го преживея.
Джейсън като че ли се канеше да каже още нещо, но точно тогава Карли стегна импровизирания турникет и той изстена.
— Съжалявам… — прошепна тя.
Симон затвори титановата кутия с дисковете и се изправи с нея.
— Ние… приключихме тук. — Отиде при Мара, която беше прибрала Xénese устройството в специално изработената кутия, и взе и нея. Преви се под тежестта на товара си.
Мара затвори лаптопа и го прибра в кожената си чанта.
Монк протегна ръка да я вземе, но Мара я метна на рамото си.
— Идвам с вас.
Монк остана с протегната ръка.
— Не, не идваш.
— Мара, какво правиш? — попита Карли.
Тя отвърна и на двамата:
— Където отиде Ева, отивам и аз. И ако смяташ да отнесеш устройството ми на друг купувач, той ще иска доказателство, че то работи. Затова ще ти трябва експертизата ми.
Монк се поколеба за момент и свали ръката си — признаваше, че тя има право. Отиде при Симон и взе по-голямата кутия. Продължаваше да държи пистолета насочен към Джейсън и Карли.
— Щом излезем, ще пратя Симон за помощ. Той ще доведе спасителите при вас.
И с това неубедително обещание поведе останалите.
При изхода Мара се обърна и я погледна с извинение. Като че ли искаше да каже нещо, но Монк я побутна да продължи.
Карли се заслуша как стъпките им заглъхват в мрака.
Глух грохот разтресе помещението. Пукнатината в тавана се разшири и от нея се посипа пясък и прах. Уплашена от срутване, Карли помогна на Джейсън да се преместят назад, след което седна до него.
Продължи да гледа пукнатината.
— Какво ще правим сега?
— Остава ни само да се молим.
Тя го погледна. Джейсън се взираше към изхода, не към тавана.
— Да се молим Монк да знае какво прави.
04:55
— Не ни уби — каза Ковалски. — Признавам ти го.