Това беше необходима спирка.
Валя му беше писала, че хората й ще дойдат с компютърен експерт, който да потвърди, че Xénese устройството на Мара е истинско и съдържа работеща версия на програмата. Монк си представи как хората й събират диагностичната апаратура и се заемат да правят проверката си някъде другаде в града.
Устройството на Мара трябваше да издържи на проверката.
— Как е Ева? — попита Монк.
— Изглежда добре — навъсено отвърна Мара.
На екрана Ева — аватарът на ИИ — се движеше из градината си и изглеждаше не по-зле от обичайното, макар че дори на Монк му се струваше, че е възбудена. Напомняше му на обикалящ клетката си лъв — див звяр, отдавна простил се с всяка надежда за бягство и изразяващ безсилието и раздразнението си с всяка крачка.
В Париж Ева за момент беше зърнала намиращото се извън нейния свят, преди да бъде върната в предишното си състояние. След това беше прекарала в дрямка часовете, докато стигнат тук, захранвана от резервните батерии на хардуера й.
Очевидно сънят не я беше успокоил особено.
На екрана аватарът сви пръсти в юмрук. Монк откри, че прави същото — несъзнателно съчувстваше на положението й.
„Всички ние сме само кукли на конци“.
Дори Мара.
По пътя насам на Монк не му се беше наложило да я заплашва с оръжие.
Докато Xénese устройството беше у него, тя го следваше доброволно. Беше готова да иде навсякъде след него. Монк дори беше задрямал за момент до нея на празната горна платформа на скоростния влак. Беше седнал на седалката до пътеката, с устройството под краката си, като я беше приклещил до прозореца. Освен това се беше ослушвал за най-малкия звук откъм нея, като разчиташе на научения в Зелените барети номер да спи, като винаги държи едното си ухо нащрек за евентуални опасности.
По пътя й беше обяснил и защо бе предал другарите си и защо се нуждае от творението й. Беше й показал снимки на Хариет, което беше колкото болезнено за него, толкова и информативно за нея. Беше й разказал за заплахите на Валя и докато говореше, очите му се бяха напълнили със сълзи.
Разказът му донякъде я укроти и дори я накара да каже една-две съчувствени думи, но това изобщо не можеше да се нарече съдействие. Тя продължаваше да се противи на идеята да предаде програмата си на друг неприятелски играч. Всъщност разказът му за безсърдечието на Валя като че ли само затвърди решимостта й да не позволи Ева да попадне в ръцете й.
Веднага щом се настаниха в хотела Мара бързо се зае да осъществи плана си. Включи Xénese устройството и го свърза с лаптопа и с останалите твърди дискове в кутията.
Отначало Монк се страхуваше, че тя може да повреди създанието си, да го саботира преди то да бъде предадено. Но когато повдигна този въпрос, Мара категорично отрече и го погледна с отвращение. И му обясни защо никога не би направила това.
„Защото съществува второ такова устройство, съдържащо опорочена версия на Ева. Ако тя бъде пусната отново — или по-лошо, ако избяга, — Ева може да се окаже единствената ни надежда“.
Оказваше се, че това е била първоначалната цел на Мара при създаването на Ева — добронамерен ИИ. Монк обаче се съмняваше, че Мара е очаквала Ева да се изправи срещу подобни предизвикателства на такъв ранен етап, още по-малко срещу зъл двойник на самата себе си.
Отиде до бюрото. Имаше нужда да се разсее с нещо и затова се наведе и прочете етикетите върху твърдите дискове: Кантианство/Етика, Световна история, Семиотика. Един диск беше надписан като Уикипедия, което не се нуждаеше от обяснения.
— Продължаваш обучаването на Ева — каза той.
— Доколкото ни позволява времето. За щастие тя се учи хилядократно по-бързо от първия път. — Мара махна към екрана. — Почти не регистрира вкарването на новите данни в системата й, а ги възприема моментално.
— Защо изобщо си правиш труда?
— Защото искам да й дам някакъв капацитет за свободна воля. — Мара го изгледа свирепо. — Преди да я предадеш. Затова настоях да дойда.
— Не разбирам.
Тя натисна Enter, за да зареди следващата подпрограма, след което се обърна към него.
— Ако Ева ще попада в ръцете на враждебен играч, искам тя да бъде колкото се може по-независима. Виж какво се случи в Париж. Видяхме как една недовършена, несъвършена версия на програмата ми може да се използва като инструмент, като оръжие за унищожение.
Монк кимна. Започваше да схваща.
— Онзи двойник не е бил формиран напълно.
— А когато някой малтретира дете…