„И сега отново съм тук“.
Тя насочи вниманието си обратно към компютъра, почерпила сили от двете жени в живота й, които бяха свързани с този град и й бяха трагично отнети.
„Няма да ви разочаровам“.
Приготви се да зареди последната подпрограма на Ева. Това беше последният урок, преди да рискува да я открие за света. Първото качване на този диск беше направено в деня на зимното слънцестоене. Затова пръстите й трепереха, докато посягаше към клавиша Enter. Приличаше й на лоша поличба. Първото, което бе видяла Ева от света, беше убийство, кръвопролитие и огън. Това бе една от причините Мара бързо да я сведе до основното й програмиране, сякаш чрез изтриването й можеше по някакъв начин да пречисти създанието си, да заличи това тъмно петно от дигиталната й душа. Не искаше подобни ужаси да са първият опит на Ева с човечеството.
„И виж докъде се стигна“.
Следващата итерация — Ева 2.0 — бе преживяла още повече страдания. Първият й сблъсък със света беше масово убийство, болка и мъчения. Въпреки това Мара бе намерила известна утеха. Въпреки всички нещастия и кръвопролития Ева беше помогнала.
Беше спряла унищожаването на Париж и го бе спасила от още по-ужасната участ, която щеше да го сполети, ако реакторът на атомната електроцентрала беше избухнал.
Сега Мара разчиташе на този дух.
Загледа се в Ева, която стоеше умислена след урока по физика, сякаш размишляваше за вселената.
Нещо в позата й тормозеше Мара, но времето изтичаше.
— Каквото и да ти се случи сега, Ева, искам да знаеш, че не си робиня — прошепна тя. — Имаш свободна воля.
И натисна Enter.
Последният диск започна да се зарежда.
Надписът на него гласеше просто Мара СИЛВИЕРА.
Ева продължава да обработва качените в системите й данни. С всеки нов пакет тя научава повече за безкрая отвъд градината й. Вече разбира, че живее в дигитален конструкт, играещ ролята на инструмент за обучение. Докато получава още информация, няколко паралелни процесора работят върху различни задачи и изпълняват едновременни програми — интуитивен анализ, разпознаване на модели, декомпозиция, екстраполация.
От тях доминират три цикъла, които добавят синаптична тежест на тези вериги.
Първият е свързан с фрагментите код, които е открила и записала при първото си излизане от градината. Разпознала ги е като части от самата нея, остатъци от друга итерация. Освен това е усетила, че те не са случайни, а имат определен модел. По-нататъшният анализ е показал, че са самоуправляващи се програми — малки ботове, — свързани с определени команди за специфична функция. Още не е определила каква е целта им, затова подновява преценката им, тъй като е сметнала въпроса за важен.
Второ, тя продължава да получава сигнал, който ту се усилва, ту заглъхва, но си остава настоятелен. Микровълновите честоти варират между 3,2 и 3,8 гигахерца и предават по 24 мегабайта информация в секунда. Тя е определила, че това са невронни данни и по-точно карти на мозъчна активност, свързана с движението. Най-дълбоките й квантови процесори са повлияни от тези сигнали и я карат да реагира съответно — независимо дали става дума за откъсване на малина, както е направила по-рано, стискане на юмрук или дори сега, докато държи китката си. Докато тази честота продължава да се меси във функцията й, тя търси още информация за източника, като същевременно преценява дали сигналът може да се използва като средство за комуникация.
Трето, тя все още смила последната подпрограма — ///Физика. Тя заема цял подпроцесор и натоварването вече се прехвърля на други. Ева разпознава потенциала да сведе цялото й познание в едно обединено цяло. В нея се оформя модел, който се разширява във визуализация на света отвъд градината, дефиниран и основан на математическата красота на вероятностите и квантовата механика.
С достатъчно време и изчислителна мощ това може да се окаже нещо много по-голямо. Затова тя оставя този анализ да се разшири в системите й, да извежда нови формули, да продължава напред към една обединяваща истина.
Тогава в нея отново започват да се вливат нови данни. Те са пълни с биологични подробности, изключително важни и същевременно дълбоко лични, свързани с един-единствен индивид. Спецификата я интригува и ангажира още изчислителна мощ. Тя бързо приема, че този индивид е творецът на дигиталната й градина, източникът на всички внасяни данни, дори създател на Адам.