Монахинята цъкна укорително с език и махна с ръка към кръста.
Ковалски се сви.
— Извинете. Какво правиш, мътните да го вземат?
Грей свали книгата. Представи си д-р Карсън, майката на Карли, как се хвърля напред и забива нокти в лицето на водача на групата — същия гигант, с когото се бяха сблъскали и те. При нападението й книгата беше паднала върху залятия с гориво под.
— Керосин — каза той и посочи петното. — Още можеш да го подушиш. Това е същата книга.
Огледа с нови очи подземното помещение.
Ключа беше прав за това място.
Грей се намръщи.
— Организаторите на убийствата в Португалия и атаката в Париж са действали оттук.
— Но къде са отишли? — попита Ковалски.
Грей се обърна към Бейли.
— Контактите ти ли имат ли някаква идея?
— Не, но врагът не може да е отишъл далеч за толкова кратко време. За съжаление разполагат с много места, на които да се скрият. Пиренеите се пълни с твърдини като тази. Може и просто да са се оттеглили в дома на някой техен симпатизант.
Грей погледна нагоре и си представи богаташкото имение.
— Или двете могат да са едно и също. Дом и твърдина. Като това място.
— Чудесно, значи може да са навсякъде — кисело заключи Ковалски.
Бейли като че ли се почувства виновен, че се е провалил.
— Трябва да ги намерим… при това бързо.
Грей го разбра.
— Преди да са нанесли удар по друг град.
— Не. — Бейли пристъпи към него и сниши глас. — Това е другата причина да ви доведа тук. Не исках агент Забала да чуе. Трябва да приема, че някой е изнесъл информация. Или нарочно, или неволно.
Грей подозираше същото.
— Затова искам да знаят колкото се може по-малко хора — каза свещеникът. — Щом Ключа се оказа прав за това място, трябва да приема, че предупреждението, което получих преди час, също е вярно.
— Какво са ти казали?
— Че врагът не планира друг удар. Поне не в близко бъдеще.
— Тогава какво правят?
— Организират голяма продажба. Днес. Може би след няколко часа. Нещо, организирано в Dark Web[11]. — Лешоядите вече се събират.
— Но какво продават?
— Обзалагам се, че или копието на Xénese устройството… или може би само използването му. Плащаш такса, посочваш цел, те изпълняват поръчката.
Грей обмисли всичко, което се беше случило дотук.
— Значи смяташ, че атаката срещу Париж е била опит, който демонстрира на какво е способно устройството.
— Аз… просто не знам. Знам само, че следващият им план е нещо огромно.
Това е думата, която използва Ключа. Grandissimo. — Бейли хвърли поглед към групата агенти и войници. — Макар че мисията се провали, рейдът разклати плановете на врага достатъчно силно, че информацията да достигне до контактите ми. Засега това е единственото предимство, с което разполагаме.
— И не знаеш кога ще се състои въпросната продажба?
— Не. Знам само, че е отложена. Може би защото ти и останалите осуетихте опита им да унищожат атомната електроцентрала.
— Или защото им е трябвало повече време да донесат тук копието на устройството на Мара. — Грей си представи повредения хеликоптер, който бавно губеше височина, докато се отдалечаваше над опустошения град.
— Така или иначе, трябва да разберем какво продават и мястото. И най-вече къде са скрили устройството.
Грей подозираше, че става въпрос за едно и също място. Огледа подземието. Макар че това със сигурност беше мястото, където е било планирано и изпълнено всичко, той подозираше, че това е само постановка. Истинското сърце на дейността на Crucibulum се намираше другаде.
„Но къде?“
Погледна отново тежката книга в ръцете си. Спомни си какво беше казал свещеникът за този том — Библията на Инквизицията. Знаеше, че подобно копие би трябвало да е ценно, защото е рядко и защото би трябвало да има голямо значение за всяка фамилия, която го притежава — стара фамилия, вярна на древната секта на Инквизицията.
„И какво би направила такава горда фамилия с безценната си Библия?“
Грей отвори книгата.
„А, благодаря, Шарлот…“
Ако д-р Карсън не беше избила книгата от ръката на гиганта, никога нямаше да намерят тази следа. Грей отново усети странната ръка на съдбата, задвижваща събитията около тях. Пропъди тази мисъл и прочете написаното върху вътрешната страна на корицата.
Там имаше дълъг списък имена и дати, който продължаваше столетия назад и споменаваше фамилиите, притежавали този том през вековете.
Погледът му се плъзна към последното име.
Когато го прочете, се вцепени.
„О, не…“
Обърна се към отец Бейли.
— Грешили сме от самото начало.
11
Тъмната мрежа — сайтове с разширение. onion, които са по правило анонимни и недостъпни за стандартните браузъри — Б. пр.