Площадът беше пълен с хора, всички с тежки зимни дрехи, под които можеха да скрият цял арсенал. И сякаш за да станат нещата по-сложни, голяма част от него беше заета от навеси и сергии на коледен пазар. Празникът беше отминал и всички бяха обявили големи разпродажби, привличащи тълпи хора, търсещи изгодни покупки.
Цялото начинание изглеждаше унило. Белият сняг, който покриваше покривите, се беше превърнал в сива киша на земята. Някои търговци вече прибираха стоките си и затваряха за сезона.
Мястото определено отговаряше на мрачното настроение на Монк.
Самият площад беше заобиколен от всички страни от еднакви тухлени сгради с покриви, покрити със синьо-сиви плочи. Трите горни етажа се издигаха върху десетки ресторанти, магазини и кафенета, а арки водеха към околните улици. Имаше и високи часовникови кули и камбанарии, устремили се към небето.
Монк и Мара спряха под студения поглед на позеленялата от времето бронзова статуя на крал Филип III, яхнал кон, който изглеждаше вкиснат като него.
Монк посочи напред към една сграда със заковани прозорци. Изглежда, че й правеха основен ремонт.
— Онова там трябва да е — каза и се обърна към нея. — Все още имаш възможност да не се замесваш. Аз мога да се оправя и сам.
Мара преглътна, обмисляйки думите му.
— Не — накрая реши тя. — Ако изникнат някакви проблеми с Ева и е нужна намеса, трябва да съм там. Да вървим.
Монк изпита известно възхищение към нея — колкото заради храбростта й, толкова и заради ината й. Познаваше я от по-малко от ден, но виждаше колко се е променила, как за това кратко време е станала по-решителна. Вече не беше онази уплашена компютърна специалистка, която беше срещнал в началото.
Когато стигнаха сградата, Монк избърза малко напред. Вратата пред тях се отвори.
„Определено ни наблюдават“.
Човекът при вратата беше здравеняк с безизразен поглед и белег, който минаваше през брадичката му. Беше облечен в дебело пухено яке. Докато им правеше знак да влизат, Монк зърна под мишницата му кобур. Щом се озоваха във вестибюла, пред тях се появи друг мъж, който ги обискира, преди да ги пусне да продължат по тъмното стълбище.
„Започва се“.
На всяка площадка имаше разположен човек. Двамата при входа не бяха извадили оръжията си, вероятно за да не ги забележат от площада. Тук обаче подобни ограничения нямаше. Първият охранител държеше пистолет; следващият имаше снайперистка пушка, подаваща се между дъските на закован прозорец.
Монк си представи как мъжът ги е следил през площада, прицелил се в главата му, и вътрешно потръпна.
Валя определено нямаше намерение да рискува.
Най-горната площадка се пазеше от двама мъже с къси автомати. Единият напусна поста си и ги поведе по коридор към затворена врата. Почука и каза нещо на руски.
Вратата се отвори и двамата влязоха. Мара следваше Монк плътно по петите и се блъсна в него в желанието си да се махне по-скоро от въоръжените мъже. Очевидно стоманената й решимост все още се нуждаеше от каляване.
Докато влизаше, Монк обхвана помещението с един поглед. Тапетите по стените бяха свалени, тук-там върху гипса се виждаха парчета от тях. Подът беше прясно замазан, но без паркет. Единственият изход — прозорец — беше закован като всички останали. Слънцето се падаше от другата страна на площада и няколко лъча минаваха през пролуките между дъските. Във въздуха се носеха прашинки.
Единственият друг източник на светлина беше подова лампа, поставена до една дървена маса.
В стаята имаше само двама души, единият от които беше наведен над лаптоп. Беше висок и слаб, с рошава кафява коса и черни очила с дебели стъкла. До него имаше кутия, пълна с навити кабели, малки измерителни уреди и отвертки.
Очевидно това беше техническият експерт на Валя.
Другият беше същински мечок — руски мечок, доколкото можеше да се съди по късо подстриганата коса и студените сини очи. Всякакви съмнения за произхода му се разсейваха от облеклото му — мъжът беше само по тениска и сякаш изобщо не забелязваше студа в неотоплената стая. Върху голия му бицепс имаше татуирани сърп и чук.
Националността му се потвърждаваше и от военния пистолет в ръката му — руски МР-443 „Грач“, наричан също „Топ“.
Като че ли Валя беше дошла да играе шах.
Монк вдигна кутията.
„Добре че и аз си донесох царица“.
16:18
Докато завършваше с подготовката на Xénese устройството, Мара се запита как ли ще приключи всичко това. Погледна закованите прозорци и отново си помисли колко добре са изолирани. Представи си площада отвън. Беше го посещавала веднъж преди, по време на пътуването си с Елиза. Докато хапваха тапас, библиотекарката й беше разказала как на това място били изгаряни вещици, често на големи спектакли с множество клади.