Тя си спомни тъжните, но решителни думи на Елиза: „Интелигентните жени винаги са били преследвани. Един ден ще сложим край на това“.
За съжаление този ден нямаше да е днес.
Мара очакваше да бъде сполетяна от същата участ като вещиците от миналото.
За да се разсее, подслушваше двамата мъже в стаята. Те разговаряха тихо на руски, без да осъзнават, че тя разбира всяка дума. Мара слушаше грубите им коментари и подигравателните подмятания. По-едрият — Николаев — предлагаше мръсни начини да я накарат да сътрудничи, което накара партньора му да се усмихне похотливо.
„Напукайте си го всички“.
Няколко минути по-рано разговорът им за момент беше прекъснал — когато Монк отвори кутията, разкривайки слабо светещото Xénese устройство, поставено в спящ режим. Докато Мара го включваше към лаптопа си, Калинин, компютърният експерт, следеше внимателно работата й, като направо дишаше във врата й. Вонеше на чесън и мръсотия.
Мара не бързаше и се увери, че всички настройки са правилни, преди да включи отново Ева.
Калинин явно губеше търпение.
— Глупая шлюха — оплака се той на Николаев. „Тъпа курва“. — Няма представа какво прави.
Мара беше свикнала с подобно отношение от колегите си мъже. Както винаги, тя реши да остави работата си да говори вместо нея. След като се увери, че всичко е наред, въведе съответния код, за да върне Ева в пълния й блясък.
Xénese устройството на пода блесна и оживя.
Изненаданият Калинин отстъпи назад и закри очи с ръка, сякаш се страхуваше, че устройството може да експлодира.
Мара го погледна и му се усмихна подигравателно.
— Мудак.
Лайнар.
Калинин се изчерви, макар да не беше ясно дали от срам, или от изненада, че тя знае руски.
Той пристъпи напред и я избута.
— Внимавай как се държиш с дамата, пич — предупреди го Монк.
Николаев вдигна оръжие, готов да се намеси, но точно тогава на екрана на лаптопа се появиха Ева и градината й.
Всички погледи се обърнаха към създанието на Мара.
Дори Монк ахна.
Ева се беше преобразила отново. Беше се освободила от дрехите и сега голотата й се скриваше от сребристо покритие, което блещукаше и течеше, подобно на придошла от буря река на лунна светлина. Лицето й си оставаше лицето на майката на Мара, само че много по-великолепно. Очите й блестяха като черни диаманти.
Монк хвърли обезпокоен поглед към Мара: „Какво, по дяволите?“
В отговор тя сви едва-едва рамене; знаеше, че всяка открита проява на тревога може да развали сделката. Имаше само едно обяснение. Ева явно се беше научила как да продължава изчисленията си и в суспендиран режим. Обикновено, когато хардуерът й минаваше на намалено захранване, тя заспиваше, но очевидно беше намерила начин да действа по-ефективно. Дори по време на краткото им пътуване дотук беше направила скок напред — при това драматичен.
Мара обаче не даде израз на изненадата си. Махна на Калинин и заговори на руски, показвайки отново, че владее отлично езика.
— Провери всичко.
Калинин нямаше нужда да му се казва два пъти. Похотта му личеше ясно, но този път беше насочена към Ева.
Мара продължи да го гледа, за да е сигурна, че няма да направи някоя глупост.
След няколко минути Монк започна да губи търпение и притисна Николаев.
— Ето, всичко е наред. А сега искам да говоря с шефката ти.
Николаев сви рамене и извади таблет. Допря палец до екрана, за да го стартира, след което го сложи изправен на масата, обърнат към компютъра.
След няколко секунди връзката се осъществи и на екрана се появи лице на жена. Приличаше на призрак, с бяла коса и бледа кожа. Единственото й петно беше татуираното черно слънце, покриващо едната й буза.
Монк пристъпи напред. Устните му се бяха превърнали в тънка линия, зъбите му бяха стиснати.
Мара се дръпна от него.
Дори Николаев отстъпи, все така насочил пистолет към него.
Монк се наведе към екрана.
— Валя… имахме уговорка.
16:30
Монк взе таблета и обърна малкия му екран към техника, който преглеждаше Xénese устройството.
— Виждаш, че изпълних моята част от сделката. Така че освободи дъщеря ми и Сейчан.
— Ами ако откажа? — насмешливо попита Валя. — Какво ще направиш?
Монк беше подготвен за такава реакция.
— Накарах Мара да въведе предпазен код. Програмиран е да се задейства точно в седемнайсет нула-нула. Крайният срок, който ти ми даде. След трийсет минути той ще изтрие цялата система. Само аз знам как да го спра. Така че или ще ми покажеш на живо как освобождаваш невредими Хариет и Сейчан, или няма да направя нищо и ще изгубиш всичко.