Това си беше чиста лъжа, блъф.
Преди да дойде Монк се беше опитал да убеди Мара да приеме плана му, но тя бе отказала. Все още смяташе, че Ева е прекалено важна за света, особено след като имаше и друго устройство като нейното. Освен това Мара вярваше, че в сегашното си състояние Ева ще откаже да бъде роб на нов господар.
От начина, по който изглеждаше Ева в момента, Монк изобщо не се съмняваше в това.
Затова изигра най-добрата си ръка и сви рамене.
— Ти си на ход, Валя.
Бледата жена остана с безизразна физиономия, докато обмисляше следващите си думи. Времето се проточи. Лампата примигна, сякаш усещаше безпокойството и нетърпението на Монк.
Когато Валя най-сетне заговори, думите й бяха насочени към техника.
— Калинин, приключи ли с анализа на устройството на госпожица Силвиера?
Техникът се изправи и вдигна тежкия скенер, който трябваше да държи с две ръце. Допреди малко го беше прекарвал над Xénese устройството.
— Да.
— Сигурен ли си, че си заснел напълно схемите му?
Калинин отиде при лаптопа си и чукна няколко клавиша. На екрана се отвори прозорец с подробно триизмерно изображение на устройството на Мара.
— Да.
Стомахът на Монк се сви.
— В такъв случай можем да изчакаме трийсет минути — каза Валя. — В крайна сметка схемите са ми достатъчни. Сигурна съм, че хората ми ще могат да възпроизведат устройството. Така че или въведи кода за отменяне и ми дай онова, което обеща… или ще ти пусна картина на живо, както поиска. Но се съмнявам, че гледката ще ти хареса.
И се усмихна.
— Ти си на ход.
„Дотук с блъфа“.
Монк опита друг подход.
— Ако го направя, ще ги пуснеш ли?
— Като се има предвид какво се опита да направиш току-що, смятам да ги задържа. Могат да се окажат полезни отново.
Монк си спомни предупреждението на Джейсън, че ще се случи точно това.
„Съжалявам, Хариет“.
Знаеше, че шансовете не са на негова страна, но трябваше да опита.
Примирен, че Валя никога няма да удържи на думата си, той отиде при лаптопа на Мара. Като продължаваше да държи таблета със самодоволната физиономия на бледата кучка, протегна ръка, но вместо да напише нещо, изговори проста команда.
Две думи.
— Сега, Ева.
16:33
При този сигнал Мара грабна таблета от Монк и го пусна на пода. Сви се на кълбо, когато трансформаторът до закования прозорец отвън се взриви. Прозвуча като граната, хвърлена по сградата. В стаята се разлетяха парчета стъкло, една дъска на прозореца се разцепи, след което помещението потъна в мрак.
Дори светлините Xénese станаха приглушени, когато устройството мина в режим на готовност с прекъсването на захранването.
Но Ева си беше свършила работата.
Монк реагира моментално. Мара изобщо не си беше представяла, че набитият мъж е в състояние да се движи толкова бързо. За един зашеметяващ миг той се хвърли към Николаев, сграбчи китката му и строши костите й с едно стискане с протезата си.
Руснакът изкрещя и пусна пистолета.
Монк го улови във въздуха с другата си ръка и го насочи в лицето на Калинин.
— Мръднеш ли, мъртъв си.
Болката принуди Николаев да рухне на колене. Монк пусна китката му, фрасна го в носа и го сграбчи за гърлото с протезата. Притисна задушаващия се руснак към пода и заби коляно в гърдите му, за да не мърда.
Калинин използва момента да се втурне към вратата, било в опит да се спаси, или да извика стоящите отвън. Така или иначе, успя да направи само две крачки, преди главата му да се пръсне.
Мара ахна.
Изобщо не беше чула изстрел.
Тялото му се строполи на пода недалеч от Монк, който продължаваше да държи конфискувания пистолет. Той обаче беше насочен към вратата и с него не беше стреляно. Мара погледна към прозореца и видя как парче стъкло, все още останало в рамката, пада на пода. В него имаше кръгла дупка.
Някакъв снайперист беше стрелял през пролуката между дъските.
Мара подскочи, когато от коридора прозвуча оглушителен гръм, последван от ярък проблясък, който очерта касата на вратата.
Последва стрелба.
Във въздуха се разнесе остра миризма.
Отново затрещяха изстрели.
После настъпи тишина.
— Остани долу — предупреди я Монк. — Навън почистват.