— Записът е направен от охранителна камера в Сан Себастиан — каза директор Кроу. — Малко преди рейда срещу обект на Crucibulum.
Видеото отново замръзна. Картината беше зърнеста, но Мара позна лицето. То беше отпечатано в сърцето й, почти като това на собствената й майка.
Близа Гуера, главният библиотекар на университетската библиотека в Коимбра.
Мара си представи дребната жена, многото дълги нощи и вечери, прекарани в компанията й, дебатите, уроците, дори пътуването до Мадрид. Знаеше, че библиотекарката се гордее с родината си, с цялата тази област. Личеше си по вълнението, с което говореше, по забързаните стъпки, докато водеше Мара покрай библиотечните рафтове, за да й покаже някакъв рядък том, или из музеи, за да се спрат пред някакви доспехи или безценни исторически артефакти.
Но Мара беше приела, че страстта на Близа е рожба на интелектуално любопитство. Тя беше основателка на „Брусас“ заедно с майката на Карли. Мара знаеше също, че Близа е финансирала с лични средства повечето начинания на групата в началото, прибягвайки до значителното богатство на фамилията си, натрупано през вековете. Близа беше казала, че се радва, че може да използва парите за намирането на най-добрите и блестящи умове, вместо да ги оставя да мухлясват в някоя банка.
Но очевидно беше имала и друг, скрит мотив.
Въпреки това Мара се мъчеше да проумее видяното. Зави й се свят.
— Но тя е мъртва. Видях го с очите си.
— Това е искала да повярват всички, но както виждаш, тя е жива и здрава. В момента правим нов оглед на овъглените останки, намерени в библиотеката.
Телата са минали само през бърз преглед, колкото да бъдат идентифицирани.
Мара си представи Карли, стояща над покрития с флаг ковчег, съдържащ пепел и кости — единственото, което беше останало от майка й, след като пламъците бяха превърнали каменното подземие в крематориум.
— Смятаме, че е инсценирала смъртта си — продължи Пейнтър. — Или по нея са стреляли с халосни патрони, или нарочно е била само ранена. След като камерата се е изключила, са я извели и са подхвърлили тяло с нейните размери и форми, което да заблуди разследващите при бързия оглед.
Мара почти не чуваше думите му. Замаяна, тя погледна на всичките си години в университета в тази нова светлина. Нима Елиза я беше лъгала, че иска да сложи край на преследването на жените? Или беше искала Мара да е до нея и да й служи в някакъв нов световен ред? Сега усещаше, че библиотекарката я е подготвяла, тествала я е, опитвала се е да види дали тя доброволно ще застане на нейна страна и ще бъде прилъгана от Crucibulum.
И когато това се беше провалило…
Когато заговори, изричаше всяка следваща дума по-силно, подхранвана от надигащата се в нея ярост.
— Тя… тя си е мислила, че ще отнеса устройството в библиотеката, за да им покажа както програмата, така и самата сфера. Именно Елиза избра зимното слънцестоене. Може би заради значението му. Беше такава, винаги търсеше запомнящи се моменти, сякаш се опитваше да принуди съдбата. Но аз останах в лабораторията. Нямах време да отида там, така че в последния момент уредих дистанционна демонстрация. Ако бях отишла…
— … си щяла да бъдеш убита или отвлечена — довърши Пейнтър. — И устройството ти щеше да бъде откраднато и да изчезне, без никой да разбере. Така Crucibulum би разполагал с достъп до него и с достатъчно време да прави каквото си поиска с творението ти.
Мара погледна меко светещата сфера на пода. Пръстите й стиснаха телефона, когато си представи майката на Карли и другите три жени.
— Сега ще го използвам да спра тази кучка. Какво трябва да направим?
Пейнтър обясни още няколко подробности, след което тя върна телефона на Монк. Мара почти не слушаше. Беше насочила вниманието си към Ева. На притъмнелия екран творението й сияеше ярко в своето еволюиращо великолепие.
„Сега си ми нужна повече от всеки друг път“.
Зад нея Монк привършваше разговора с директор Кроу.
— Отивам да спасявам света. А ти спаси момичето ми.
— Да се надяваме, че с този таблет ще успеем да стесним търсенето — каза Пейнтър. — Междувременно работим и в друга посока.
31
26 декември, 11:55
Плейнсборо, Ню Джърси
Лиза вървеше бързо по коридора на болницата.
Току-що беше разговаряла по телефона с Пейнтър, който й беше разказал за случващото се в Европа и как това се отразява на положението в Щатите. Изпитваше облекчение, че Монк не е предал „Сигма“, че всичко е било номер, целящ да убеди Валя да пусне заложниците си — което не се бе получило, — или да се сдобият с някакъв хардуер, свързан с нея. Тази част от замисъла беше дала резултат и екип специалисти вече работеше върху устройството.