Лиза знаеше отговора.
„Знае, мамка му“.
— Кат! — изкрещя Лиза. — Хариет! В беда е! Помогни ни!
12:08
„Нямаме повече време“.
Застанала права в килията, Сейчан се вслушваше във виковете на Валя. Поредицата руски ругатни отекваше от горния етаж. Някой я беше вбесил много сериозно.
„И се досещам на кого ще си излее гнева“.
Беше очаквала да се случи нещо подобно. Мислено беше следила времето. Бяха минали малко повече от двайсет и четири часа, откакто Валя беше извела Хариет, за да отправи искането си за откуп. Ако беше дала краен срок на „Сигма“, един ден изглеждаше логичен избор.
Което означаваше, че времето е изтекло.
Сейчан крачеше напред-назад в килията: беше прекалено нервна, за да стои на едно място. Хариет седеше по турски на малкото си легло и оцветяваше книжката си, без да обръща внимание на сандвича с риба тон, макар че беше гризнала малко сирене като плашливо мишле, криейки лицето си под кестенявите си къдрици. Не беше изрекла нито дума, откакто отведоха сестра й, но все пак беше пуснала Сейчан в леглото. Двете се бяха сгушили една до друга и дремнаха за два часа. Когато Сейчан се събуди, мъничките пръсти на Хариет бяха преплетени с нейните.
Това направо скъса сърцето й.
„Трябва да направя нещо“.
Продължи да крачи напред-назад. Знаеше, че не може да надвие физически похитителите. Особено като се имаше предвид, че те бяха постоянно нащрек, макар тя да беше бременна в осмия месец. Знаеше също, че никакви заплахи няма да доведат до освобождаването им.
„Ако не мога да изляза от тази проклета клетка с бой или с думи…“
Изсумтя и погледна другото малко легло.
Поне Пени беше в безопасност.
По-рано Сейчан си бе изкарала акъла, когато чу изстрела малко след като бяха извели момичето от килията. Но жертвата не беше Пени. Хората на Валя бяха убили човека, който я беше прегледал с ултразвук — очевидно не искаха никакви очевидци. Един от пазачите им го беше казал, най-вече за да накара Хариет да спре да ридае.
Беше се получило.
Сейчан погледна вратата. Отново беше настъпила тишина, по-тревожеща от всичко друго.
Отново закрачи — и изведнъж спря и рязко си пое дъх. Преви се и опря ръка в коляното си. Спазмите обхванаха целия й корем. Помъчи се да диша дълбоко, докато болката заглъхне.
„Да, определено няма да се измъкнеш с бой“.
След още няколко издишвания се изправи и продължи да крачи, този път по-бавно, с по-предпазливи стъпки. През изминалия ден спазмите се бяха усилили. Сейчан беше принудена да носи само гащетата си. Дори ластичните панталони за бременни вече й създаваха твърде големи неудобства, за да ги носи.
Отвън се чу тежко трополене на кубинки.
„Започва се“.
Сейчан застана пред Хариет.
— Стой тук, скъпа.
Вратата се отвори. Първо влязоха двама мъже и застанаха от двете й страни. Сейчан ги беше нарекла Остена и Моряшката стъпка. Първият носеше обичайното си оръжие, чийто край пращеше заплашително. Моряшката стъпка беше сменил упойващите стрелички с „Дезърт Игъл“ 44-ти калибър. Явно времето на несмъртоносните оръжия беше отминало.
Валя прекрачи прага след тях. Подплатеното й с кожа яке беше разкопчано. В едната си ръка държеше брадвичка.
Дъхът на Сейчан секна, очите й се присвиха. Погледът й срещна този на Валя. Леденосините очи се стрелнаха към Хариет, после се насочиха обратно към Сейчан.
Това й каза за кого е предназначена брадвичката.
— Няма да я вземеш — каза Сейчан.
Изражението на Валя изобщо не се промени. Чертите й бяха замръзнали, личеше си, че е бясна. И че иска някой да страда.
— Вземи момичето — нареди тя на Остена.
Сейчан понечи да му препречи пътя.
Преди да успее да направи и една крачка, спазъмът на всички спазми стегна корема й. Тя извика и падна на колене. Кръвта бликна, намокри гащетата й, потече надолу по краката. Сейчан видя как стаята се завърта и падна на една страна. Очите й се подбелиха.
Чу раздразнената заповед на Валя.
— Разкарай я.
Остена пристъпи и я сграбчи за ръката.
“Не “
И Сейчан го мислеше сериозно.
Рязко изрита със свития си крак и петата й улучи коляното му. То се пречупи назад. Остена политна към нея. Сейчан се претърколи, като в същото време протегна ръка, за да му вземе оръжието.
Продължи да се търкаля — право към Моряшката стъпка.
Щом се озова достатъчно близо, заби отнетото оръжие в чатала му.
Експлодираха сини искри.
Моряшката стъпка изрева като скопяван с електричество бик.