Валя й се нахвърли с брадвичката.
Сейчан отби удара с остена. Острието хвърли искри в пода до бедрото й. Тя пренебрегна заплахата и посегна към пистолета — Моряшката стъпка го беше изпуснал, докато падаше назад с димящ чатал.
Валя познаваше уменията на Сейчан и се хвърли към вратата.
Сейчан вдигна оръжието и стреля, както лежеше на пода. Валя залитна и леко се извъртя, очевидно одраскана от куршума. Сейчан стреля отново, но пропусна, тъй като Валя разпери якето си, превръщайки се в трудна мишена.
Рускинята стигна до стълбите и изчезна нагоре.
Сейчан скочи на крака.
— Хариет, ела…
Момичето не беше глупаво и моментално се втурна към нея.
Сейчан насочи оръжието към Моряшката стъпка, докато Остена хленчеше над счупения си крак.
— Ключовете.
Моряшката стъпка й се ухили подигравателно.
Сейчан насочи пистолета към Остена, бутна Хариет на другата страна и стреля.
Стоновете престанаха.
Сейчан не беше откъснала нито за миг поглед от Моряшката стъпка. Насочи отново пистолета към димящия му чатал.
— Ще довърша работата.
Той вдигна ръка и затърси в джоба на якето си. Измъкна връзка ключове и я подхвърли към нея. Сейчан я хвана с едната си ръка, като забеляза символа на „Дукати“ на ключодържателя, и забърза към вратата с Хариет. Преди да излязат, насочи оръжието обратно в килията и стреля.
Коляното на Моряшката стъпка се пръсна.
Сейчан забърза към стълбите и тръгна нагоре, без да спира. Докато вземаше ключовете, бе чула стъпките само на един човек по дъските на горния етаж. На последното стъпало рязко вдигна капака и се озова в голяма празна плевня.
Огледа се и осъзна, че килията й всъщност е била старо мазе.
През отворената врата видя двор, в другия край на който имаше фермерска къща. В облачното небе се издигаше стълб дим. Като че ли се канеше да завали сняг, но не това я тревожеше. Докато подаваше глава от мазето, една странична врата на къщата се беше затръшнала.
„Валя“.
Чуха се крясъци — кучката викаше подкрепления.
Сейчан се огледа и видя редица мотоциклети, паркирани в отделенията за коне. За щастие само един беше „Дукати“. Тя се втурна към него, качи с една ръка Хариет на седалката и се настани зад нея.
Трябваха й два опита, за да яхне мотора.
Е, все пак беше бременна.
За щастие, като се изключеше това, беше добре.
Първото забелязване на кръв в тоалетната й беше дало идеята да се възползва от бременността си. Не й беше трудно да се преструва, че получава спазми. За да ги направи по-драматични, беше използвала счупен зъб от пластмасова вилица, за да разранява нежната плът, докато се преструва, че се бърше. Най-трудното беше да разчита на упражненията на Кегел, за да задържа кръвта в себе си и да я освобождава при желание за най-добър ефект. После, докато крайният срок на Валя приближаваше бързо, се преструваше, че използва тоалетната, за да раздразни раните, така че да кървят по-силно.
Това беше болезнено, но Сейчан предполагаше, че няма да е нищо в сравнение с онова, което ще изпита по време на раждането. Кат й беше описала всичко за епизиотомията, при това с почти садистично задоволство.
Така че това беше нищо.
От самото начало тя знаеше, че никога няма да се измъкне от килията само с бой или приказки. Единствената й надежда беше да надхитри Снежната кралица. За да постигне това, трябваше да вярва в незавидното си положение. Валя щеше да надуши и най-малкия опит за измама. Сейчан трябваше едновременно да се преструва и да вярва, да държи и двете мисли в главата си едновременно. За да си помогне, тя се вкопчваше в съвсем реалния страх за детето си.
Вече свободна, тя форсира двигателя, наведе се над Хариет, направи рязък завой и изхвърча през отворената врата на плевнята. Видя някакъв път вдясно, даде пълна газ и се насочи към заснежената гора.
Други двигатели изреваха зад нея.
В огледалото Сейчан видя друг мотоциклет и два джипа да заобикалят фермерската къща. Зърна сребрист проблясък и подплатено с кожа яке зад мотоциклетиста.
Валя нямаше намерение да губи плячката си.
Ожесточената стрелба потвърди това. Куршуми рикошираха и вдигаха искри от заледената настилка, откъсваха кора от стволовете на дърветата. Снегът по земята изригваше от ударите.
Сейчан стигна до завой и го взе, като за момент изгуби от поглед преследвачите си. Хариет беше забила пръсти в кожата на седалката. Сейчан остана снишена, като притискаше момичето с тялото си и с лакти и колене. Освен че защитаваше детето по този начин, тялото на Хариет беше като малък калорифер между голите й бедра.