— Защо?
— За да сложат ръка върху една от най-прочутите вещерски пещери в района. — Бейли посочи на север към друга сянка. — Това е Cueva de las Brujas. Пещерата на вещиците. Понякога я наричат Катедралата на дявола и има легенди за голям черен козел, който живеел там и пиел вода от реката, извираща от пещерата. Твърди се, че извирала от самия ад.
Бейли сложи пръста си между двете сенки.
— Обзалагам се, че тези системи са свързани физически и исторически.
Грей кимна бавно.
— Ако Crucibulum се нуждае от място, на което да построи най-святата си Света служба, ще се спре точно тук, срещу най-омразното вещерско светилище.
— Като фар срещу мрака.
Грей се замисли над това, но в същия момент гласът на Забала прозвуча в слушалките:
— Пет минути до целта.
Грей погледна през прозореца. Хеликоптерът беше навлязъл в буреносен облак и навън цареше непрогледен мрак. Планът беше да приближат в мрака, като летят само по инструменти. Водещият хеликоптер щеше да се насочи право от облаците към двора в центъра на имението. Петнайсетте войници щяха да се спуснат по въжета и да се разпръснат, за да овладеят околните постройки. След това техният хеликоптер щеше да приближи ниско и да кацне в двора.
Целта беше една.
Да се доберат до Xénese устройството.
Покрай организирането на търга на черния пазар трябваше да действат бързо, преди врагът да е използвал копието като оръжие за отмъщение — срещу тях или по-лошо, срещу друга мишена някъде по света.
Грей си представи горящия Париж. Бяха се разминали на косъм с много по-голямо унищожение. Именно затова се нуждаеше от Монк и програмата на Мара колкото се може по-скоро. Погледна си часовника. Най-добрият му приятел вече пътуваше от Мадрид. Щеше да пристигне в имението само петнайсет минути след щурмовия отряд.
Грей имаше намерение всичко да е под контрол, когато пристигнат.
Почерпи увереност от факта, че Монк не е предал екипа. Не че беше повярвал на твърденията. Монк би направил всичко, за да защити семейството си, но „Сигма“ също беше негово семейство.
Бяха проливали кръвта си заедно, бяха минавали през огън, бяха се изправяли на прага на смъртта безброй пъти — винаги рамо до рамо.
Както Монк, така и Кат.
Грей се замоли онова, с което са се сдобили след цялата измама — някаква криптирана технология, — да помогне за спасяването на Хариет и Сейчан. Нямаха друг избор, освен да оставят тази операция в ръцете на директор Кроу.
— Две минути до целта — съобщи Забала.
Грей погледна светещия таблет в ръката на Бейли.
— Ако си прав за значението на това имение, може би си решил загадката, която измъчва контактите ти в Ключа.
Бейли се намръщи неразбиращо.
— Фамилията Гуера с цялото си богатство, влияние и история е разположена над най-святата от Светите служби. — Грей поклати глава. — Мисля, че е очевидно кой трябва да е начело, кой трябва да е сегашният лидер на Crucibulum. Елиза Гуера не е просто основен играч във всичко това. Тя е…
18:40
— Inquisitor Generalis — изстена Мендоса и падна на колене на пода на компютърната лаборатория. Наведе глава и в знак на подчинение, и за да скрие шока си, че тази дребна жена в спретнат костюм е техният истински лидер и господар.
Тодор остана прав. Юмрукът му оставаше свит, зъбите му бяха на път да се счупят от стискане, докато се мъчеше да овладее яростта си. Инквизитор Гуера дойде съпровождана от двама високи мъже. Единият беше на нейната възраст и се носеха слухове, че го е взела за любовник; другият беше на седемдесет и играеше ролята на неин съветник по повечето въпроси. Тримата съставляваха Трибунала. Тодор обаче знаеше, че жената, чиято фамилия беше ръководила Crucibulum с желязна ръка векове наред, е много по-корава от двамата си спътници.
Тя все още държеше лявата си ръка в клуп — рамото й беше счупено от куршума, който Тодор беше изстрелял по нейна заповед. Сега той я виждаше за първи път след зимното слънцестоене. Седмица по-рано тя му беше дала заповедите в същото това имение, долу във Върховната света служба.
„Ти си безжалостен войник на Бог. Докажи го, като убиеш без колебание, без никакво съжаление“.
Колкото и да го болеше, той се беше подчинил под безмилостния й поглед в библиотеката. В онзи момент тя доказа, че е готова да пролее собствената си кръв за каузата. Щом я видя сега, Тодор усети как част от гнева му се стопява, за да се смени с объркване.
Беше пристигнала час след евакуирането на Светата служба в Сан Себастиан. Вече беше зарязала всякакви опити да пази самоличността си в тайна от по-долната каста на ордена. Това само по себе си свидетелстваше за величието на момента. Погледът й обхвана лабораторията; страстта й гореше ярко в очите й, гневна и екзалтирана едновременно.