— Това не е добре — каза Ковалски.
„Прав си. Не е“.
През прозореца се виждаха десетки Xénese устройства, които сияеха в мрака — сто сфери, криещи в себе си смъртна опасност.
— Направили са повече от едно копие — прошепна с ужас Бейли.
— И не е само нейното устройство — каза Грей и посочи изоставените кабели, стигащи до един монитор.
Последният замръзнал образ беше познат от катакомбите на Париж — тъмна градина под черно слънце, в която стоеше огнена фигура.
Двойникът на Ева.
— Копирали са променената й програма — каза Грей и посочи бюрото — знаеше, че Xénese устройството от катакомбите е стояло точно тук.
„Но къде е сега?“
Обърна се към войника, който ги беше довел.
— Имаше ли някой тук, когато разбихте вратата?
Войникът поклати глава.
— Non.
Ковалски приближи прозореца и вдигна оръжието си по-високо.
— Я да разбием тая шибана… — Погледна монахинята и въздъхна. — Искам да кажа, една хубава граната и проблемът е решен, нали?
— He — отвърна Грей.
— Защо не? — попита Бейли, който очевидно се изкушаваше от предложението на Ковалски.
— Не може просто да са избягали и да са изоставили това място. — Грей погледна вратата. — Монк ще пристигне след десет минути. Да осигурим това място, докато дойдат. После ще видим какво ще измислят Мара и Ева.
— А какво ще правим дотогава? — намусено попита Ковалски, явно разочарован, че няма да му се отвори шанс да стреля по нещо.
— Стопаните на къщата все са отишли някъде — каза Грей и погледна многозначително Бейли.
— В най-святата от Светите служби — промълви свещеникът.
— Може да имат задна вратичка за измъкване от комплекса, или пък са се сврели там долу. — Грей кимна към залата, след като си спомни стрелбата преди малко. — Колкото по-бързо ги намерим, толкова по-добре. Не искаме да се окопаят.
Бейли впери поглед в замръзналия ангел на смъртта на екрана.
— Или да имат време да използват онова, което са взели оттук.
— Хората ми вече прочистват лабиринта долу — каза Забала. — Можем да изчакаме, докато…
Разнесе се силен взрив, който разтърси залата. От каменната зидария над тях се посипа прах.
— Останете тук — нареди Забала и тръгна с двама от войниците си.
Грей зачака нетърпеливо, но използва времето да огледа всичко. Забеляза, че един от откъснатите от Xénese кабели отива към конкретен сървър.
„Правили са нещо с проклетото устройство“.
Преди да има възможност да помисли, единият от войниците се върна. Беше намръщен.
— Последвайте ме. Но монахинята е по-добре да остане тук. Не е за нейните очи.
Грей кимна, но вдигна ръка да спре Ковалски.
— Ти оставаш със сестра Беатрис. Погрижи се никой да не докосва нищо. — Понечи да се обърне, но спря и го изгледа свирепо. — И да не стреля по нищо.
Ковалски като че ли искаше да каже нещо, но погледна монахинята и отпусна рамене. След като се увери, че великанът е под подходящи грижи и загадката е в сигурни ръце, Грей тръгна заедно с отец Бейли.
Войникът ги поведе през поредица кръстосващи се проходи до един коридор, където двама мъже и Забала бяха клекнали при отвора на страничен тунел. От него в коридора бълваше пушек.
— Внимателно — каза войникът, докато приближаваха.
Грей забеляза в коридора нещо, обвито в гъстия дим. Овъглен труп без крайници.
Един от хората на Забала.
— Заложили са експлозиви. — Агентът на НЦР им махна да клекнат и посочи единия от войниците си, който използваше огледало на пръчка, за да огледа зад ъгъла на следващия проход. — Навсякъде има жици. А може би и чувствителни на натиск капани под някои от плочките. Най-вероятно всичко се контролира електронно. Кучите синове са го активирали, след като са минали оттук.
Зад дупката от взрива Грей забеляза друго тяло по-навътре в тунела. Партньорът на онзи, който беше задействал мината.
В коридора изтрещя автомат; огледалото се пръсна на парчета.
Забала се дръпна назад.
— Снайперисти. Двама. Заели позиция зад укрития от двете страни. Недалеч от края на тунела. Успяхме да различим малки правоъгълни отвори.
Преди да пръснат огледалото Грей беше успял да огледа добре и бе разбрал какво се охранява толкова усилено. Петдесет метра по-нататък тунелът с капаните свършваше с тежка стоманена врата. Това трябваше да е входът към Светата служба, скрита под имението.
— Явно вече са се окопали — каза Бейли.
Грей си спомни по-сериозната си тревога.
Представи си развалената версия на Ева на екрана.
„Нима вече сме закъснели?“