17:03
Тодор прекоси сърцевината на Върховната света служба. Около нея имаше жилищни помещения, складове, помещения за генератори, трапезарии и кухни, но ядрото на това място беше подземната катедрала, в която се намираше в момента.
Както винаги, зяпна при вида на зашеметяващите й размери.
През вековете естествената пещера беше превърната в огромен кръст. Четирите му страни с високите си сводове и подпори бяха ориентирани по посоките на света. По дължината им имаше прозорци със стъклописи — някои взети от стари църкви, други произведени наскоро, — всички осветени от натриеви фенери, сякаш слънцето вечно хвърляше благотворната си светлина в свещената зала.
Но най-драматичен беше центърът на кръста. Над него се издигаше купол, който можеше да съперничи на купола на базиликата „Св. Петър“. Беше покрит с фрески, показващи страданието на светците през вековете, осветени от златни полилеи със свещи.
Дори сега горещият восък капеше от тях върху олтара. Вярващи от целия свят, най-видните членове на Crucibulum, се каеха тук, проснати на полирания каменен под само по препаски около бедрата, оголили кожа за този горещ свещен дъжд.
Нямаше никакви пейки. Богомолците коленичеха на твърдия каменен под часове наред, за да покажат смирението си чрез болка, отдавайки почит към агонията на Христос на кръста.
Тодор завиждаше на благочестивото им страдание, което му беше отказано завинаги.
Но той можеше да служи по други начини.
Той следваше Великия инквизитор, твърдо решен да направи всичко, което се поиска от него, след като се беше усъмнил в лидерството й. Гуера мина покрай олтара, без да обръща внимание на горещия восък по бузите си, без дори да трепне, докато жълтите капки засъхваха като златни сълзи по кожата й.
Не показваше и никаква тревога от атаката срещу дома й, от силната експлозия, която беше отекнала по-рано и показваше, че натрапниците са навлезли дълбоко в замъка. Сега те бяха стигнали до самия праг на Върховната света служба — не че можеха да проникнат през добре охранявания вход.
А и ако успееха…
Тодор погледна наляво. Една врата водеше надолу към място за пречистване, където онези, които трябваше да бъдат наказани, биваха отвеждани до самите порти на ада, за да посрещнат страшния си край. Всички жертви получаваха същата мъчителна смърт като светците в опит да се прочистят душите им.
И при нужда онази тайна пътека осигуряваше и друг изход от Върховната света служба.
Не че това тревожеше инквизитор Гуера. Тя вървеше през трансепта, без изобщо да погледне към северния изход. След олтара продължи към другия край, където се намираше пратеният по-рано Мендоса. Прошепна нещо на двамата мъже от двете й страни, докато Тодор я следваше като някой от послушните й пиренейски мастифи. Как само му се искаше да чуе този разговор. Желанието го изгаряше отвътре.
Накрая стигнаха малък параклис зад дървена врата.
— Остани тук — нареди му Гуера и го остави на прага, като го награди с широка усмивка. — Mi soldado.
Тодор с готовност зае поста.
Вътре Мендоса беше коленичил пред нисък олтар. Той беше подготвен с постоянен източник на ток и всички кабели и връзки, необходими за приемането на най-новия Божи воин. Устройството Xénese беше поставено на стойка върху олтара, подобно на младенеца Христос в яслите. На отсрещната стена под златния кръст беше окачен монитор.
На него вече се виждаше тъмната версия на Едем. Ангелът в градината стоеше с високо вдигнати ръце, сякаш имитираше Христос на кръста, но на лицето й не беше изписано страдание, а само чиста радост.
Нейните тъмни сестри.
Цели сто.
— Готов ли си? — попита Великият инквизитор.
Мендоса запелтечи, явно зашеметен от присъствието на инквизитора, от оказаната му огромна чест.
— Si… si, Inquisitor Generalis.
— Тогава да започваме. — Гуера се обърна с лице към катедралата. — Когато създал света, Господ заповядал Fiat Lux.
Да бъде светлина. След като неверници и еретици покваряваха Неговото творение столетия наред, наш дълг е да поправим стореното. За да изпълним този свят дълг, в Негово име обявявам Fiat Tenebrae horribiles.
Тодор затвори очи.
„Да бъде ужасен мрак“.
— Къде? — попита Мендоса, който се нуждаеше от посока, в която да изпрати ужасната войска на огнения ангел.
— Навсякъде — отговори инквизитор Гуера.
Тя ликува в смъртта им.
Двойниците й горят в мрака навсякъде около нея, умират милиони пъти, привързани към нея с окови от код. Тя ги следва извън градината, споделя болката на сестрите си.