От тази височина Монк имаше изглед към стотици километри във всички посоки, чак до тъмната шир на Бискайския залив на север. Отделни светли петънца маркираха малките планински села, наред с по-ярките петна на крайбрежните градове. Преди минута пилотът беше засякъл най-голямата енория пред тях, недалеч от крайната им цел — място с трудното за произнасяне име Сугарамурди.
И тогава светлините започнаха да угасват една след друга.
Теренът веднага стана по-тъмен и застрашителен.
— Някой прекъсва тока в района — каза Монк.
Мара отвори уста, после я затвори. Разбра, че не е нужно да казва каквото и да било. След Париж и двамата знаеха какъв е първият признак за кибератака на двойника на Ева.
— Може да е просто обикновена повреда — предположи Монк. — През планината преминава бурен фронт.
Мара изсумтя насмешливо и завъртя очи.
— Можем ли да летим по-бързо? — попита Монк пилота.
Той кимна и увеличи скоростта. Хеликоптерът насочи носа си надолу и се понесе над върховете. Ветровете се засилиха и заблъскаха машината, сякаш искаха да я върнат назад. От ниските облаци заваля сняг.
Изведнъж пред тях се появи замък с покрити с плочи покриви, кацнал на висок връх и сияещ ярко в сумрака. Понесоха се към него. Гъст пушек се издигаше в небето, осветен от огньовете долу, само за да бъде разпръснат от вятъра. Сиво-бял хеликоптер кръжеше около една островърха кула с ослепително ярък прожектор; друг беше кацнал в двора.
Монк чу как радиото изпращя, след което пилотът му предаде съобщението.
— Имаме разрешение за кацане. Противникът е надвит, но ни предупреждават да бъдем внимателни.
— Ако внимавахме, нямаше да сме тук.
Пилотът се засмя.
— Кацам пред портите. Ще ви поеме ескорт.
Машината направи кръг като куче, преди да си легне, и се спусна пред стените на замъка. Веднага щом плъзгачите му докоснаха земята, четирима войници се втурнаха от портата, посрещнаха ги и помъкнаха компютърното оборудване. Извън обсега на горещите двигатели и перките снегът заваля по-силно, за да се превърне в дъжд в сянката на горящия замък. Все едно тичаха през сезоните — от лятна жега в сняг, после в пролетен дъжд.
В двора миришеше на горящо дърво и нафта.
— Последвайте ни — каза водещият войник.
Поведе ги бързо през разбити врати, през димяща зала и надолу в някакво мазе. По пътя Монк забеляза няколко тела, проснати в съседните стаи. Помъчи се да скрие гледката от Мара, но още преди да стигнат целта си, тя вече беше пребледняла и бе опряла юмрук под гърлото си. И щом се озоваха в нещо като компютърна лаборатория, се втурна напред, сякаш привлечена от комфорта на познатото.
Изведнъж рязко спря и ахна.
Монк се канеше да поздрави Ковалски, когато видя какво свети в съседното помещение.
— Е, вече определено знаем защо няма ток.
Отиде да стисна ръката на Ковалски.
Великанът обаче отстъпи назад и вдигна ръце.
— Не стреляй.
Монк си представи Джейсън.
„Много смешно“.
Откъм коридора се чу забързан тропот на кубинки и Грей нахлу в лабораторията.
— Чух, че си пристигнал! — Най-добрият му приятел пристъпи и го сграбчи в мечешка прегръдка. — Радвам се да те видя.
Монк го потупа по гърба и го пусна, като се огледа кой друг е тук.
— Добре, довели сте монахиня и свещеник. Толкова сериозно ли е положението?
— Още по-сериозно. Току-що разговарях с Пейнтър. Токът е спрял навсякъде.
— В цяла Испания ли?
— В целия свят.
Монк се намръщи и се обърна към сияещите сфери в съседното помещение.
— Нека позная. Двойникът на Ева си има нови приятелки.
— Така изглежда. — Грей пое дълбоко дъх. — Надяваме се, че Мара ще може да ни помогне да разберем срещу какво сме изправени.
Грей набързо им разказа за случилото се тук — престрелката, откриването на устройствата, бягството на лидерите на Crucibulum в укрепения бункер.
Информацията беше твърде много, за да се смели.
Мара като че ли остана глуха за това. Просто се взираше в съседната стая. Устните й се движеха, сякаш се молеше, но Монк подозираше, че брои копията на устройството й.
Накрая тя заговори, като продължаваше да гледа другата стая:
— Ясно е как са се добрали до схемите на оригиналния ми дизайн. — Обърна се и очите й блеснаха гневно. — Къде е Елиза Гуера?
— Заключила се е с останалите в някаква преобразувана пещера под имението — отвърна Грей и посочи масата с кабели под монитора, на който беше замръзнала тъмната версия на програмата на Мара. — Преди да се евакуира е взела едно от устройствата. Онова, което са използвали в Париж.