Ева се опита да обясни по-подробно, но информацията се оказа твърде бърза и объркана.
Монк вдигна ръка.
— Добре, Ева, не е нужно да знам от какво е направена наденицата. Не забравяй, че говориш на маймуна, която едва неотдавна се е научила да върви на два крака.
Останалите го зяпаха, мъчейки се да проумеят едностранния разговор.
Монк им обясни набързо и изброи способностите й, като ги отмяташе на пръсти.
— Може да контролира протезата ми. Може да общува с мен чрез импланта. Може също да използва микроелектродите, за да съставя карта на мозъка ми, подобно на сонар на подводница. Това й позволява да вижда през очите ми.
— Но защо й е да прави всичко това? — попита Грей.
„А… това е малко по-трудно за обяснение“.
Монк не беше сигурен, че самият той го разбира напълно.
— Вижте. — Мара посочи екрана. — Видях го преди няколко минути, но само за миг.
На екрана отново се беше появил могъщият жребец и препускаше на едно място. На мускулестия му гръб беше седнала фигура от светлина и материя.
Да, това в общи линии обобщаваше картината.
„Поне ме е направила да изглеждам добре“.
— Аз съм конският задник, който Ева трябва да яхне — обясни Монк.
Грей се намръщи.
— Накъде?
— Към предизвикателството. — Монк тръгна към изхода. — Май някой трябва да почука на онази голяма стоманена врата.
„И този някой съм аз“.
20:04
— Това е самоубийство, Монк. Знаеш го.
Грей препречи пътя му в тунела и посочи трупа. Той още лежеше в началото на коридора, водещ към входа на Светата служба. Никой не беше посмял да го вдигне заради двамата снайперисти, скрити зад укритията, изградени в стените от двете страни на вратата.
Грей си спомни как огледалото се беше пръснало.
То беше малка мишена, доказваща уменията на стрелците.
Монк сви рамене.
— Отивам. Разполагаме с по-малко от половин час, преди злият двойник на Ева да се задейства. Стане ли това, губим. Всички. Завинаги.
Грей погледна останалите, които бяха последвали Монк, включително Ева.
Мара беше клекнала в коридора над отворената кутия. Xénese устройството в нея сияеше меко в тъмния коридор. Работеше на вътрешното си резервно захранване. Монк й беше казал да донесе устройството тук. Трябваше да се намира близо до тунела, така че Ева да може да поддържа връзка с Монк.
„Но с каква цел?“
Монк въздъхна. Ясно беше, че Грей няма да го пусне.
— Виж какво. Ще хвърляме жребий. Но ако позная, отивам.
Грей си спомни номера на Монк в бара, с който си бяха спечелили черпене с бири.
— Не става. Виждал съм какво можеш да правиш.
— Тогава няма да хвърлям аз.
Монк бръкна в джоба си и му подаде монета от двайсет и пет цента. Спря за момент, после извади още четири монети. Даде по една на Ковалски, Бейли, Беатрис и дори на Мара.
— Защо носиш толкова дребни? — поинтересува се Ковалски.
— Май просто съм късметлия. — Монк огледа помещението. — Искам всички да хвърлите монетите си едновременно.
Грей и останалите го изгледаха със съмнение.
— Просто го направете, по дяволите. — Монк започна да отброява. — Три, две, едно, хвърляйте.
Монетите полетяха.
Монк се обърна и посочи всяка една, преди да е успяла да падне на земята.
— Ези, тура, тура, ези… — Обърна се към Грей. — Тура.
Грей хвана четвъртака и го погледна. Орелът също го гледаше.
Тура.
Грей се обърна към останалите, които кимнаха без изключение.
— Как го направи? — попита Ковалски.
— Не бях аз — отвърна Монк. — Аз съм само очите.
— Ева… — каза Мара.
Грей поклати глава.
— Но как?
Монк сви рамене.
— Ако някой може да анализира движението на въздуха, тежестта на монетата, скоростта на полета й и на въртене, както и хиляда други фактори, би могъл да изчисли резултата. В общи линии усъвършенствана версия на онова, което направих в бара на Бъдни вечер.
— Не може това да е всичко — каза Грей. — Ти позна преди монетите да паднат. Дори Ева не би могла да знае кой може да изпусне монетата си, докато се мъчи да я улови.
— Прав си. Не съм сигурен, че мога да обясня дори частица от онова, което се опитва да ми обясни Ева. Става въпрос за вероятности и квантова механика, за неопределености и за изчисляване на милиони или трилиони променливи за получаване на правилния резултат. За предусещане какво може да се случи и за съответни действия.
— AlphaGoZero — каза Мара.