Ковалски се намръщи на загадъчния израз.
— Какво пък е това?
Грей си спомни разговора си с Джейсън.
— Това е ИИ програмата на „Гугъл“, която победила най-големия майстор на китайската игра го. Но какво общо има?
— Го е много по-сложна от шаха — обясни Мара. — Всъщност тя има милион трилион трилион трилион трилиона повече конфигурации от шаха.
— Разбрах. Значи е много по-трудна — каза Ковалски.
— Въпреки това AlphaGoZero само за три дни научил играта достатъчно добре, за да победи шампиона. Победил също и оригиналната версия на програмата. Сто пъти поред. Направил го, като гледал напред и изучавал всички възможни ходове — и предусещал най-добрия ход отново и отново, което водело до победа. Сякаш програмата можела да вижда бъдещето по този параметър. И се научила на това само за три дни.
— Ева твърди, че в момента е 7,476 трилиона пъти по-умна от AlphaGoZero — каза Монк. — Макар че си мисля, че просто се фука.
— Да не искаш да кажеш, че с толкова голяма познавателна мощ тя е способна да вижда бъдещето? — попита Грей.
— Не, това не е магия. Тя само предвижда най-добрия ход в игра с много повече променливи. Играта на живота.
— И ти разчиташ на това, за да стигнеш до вратата?
Монк потупа часовника си.
— Не че имаме някакъв друг избор.
Грей впери поглед в приятеля си.
„Прав е“.
20:14
Опрял гръб в стената, Монк изведнъж се почувства много по-неуверен в плана на Ева. Погледна овъгления труп на метър пред него.
„Надявам се да знаеш какво правиш“.
Мисълта беше насочена колкото към него, толкова и към Ева.
Малко по-рано, когато групата бе стигнала до тази пресечка, Забала беше повторил възраженията на Грей. Монк нямаше време да повтаря номера с монетата, а просто награби агента, изблъска го от отвора на тунела и зае мястото му. Грей накара Забала да се свърже с хората си. Войниците вече се бяха събрали тук; идваха и още, готови за действие, ако Монк успее.
А това беше едно огромно ако.
С ТЕБ СЪМ.
— Не, ти си в една малка светеща топка — прошепна Монк. — Аз съм онзи, който ще излезе и ще си рискува задника.
Грей, който беше само на крачка от него, го чу
— Нещо не е наред ли?
— Просто се погрижих някой да разбере залога.
— Не е нужно да…
„О, напротив“.
Монк изскочи в тунела с вече вдигнат пистолет в изкуствената ръка. За частица от мига погледът му сякаш се протегна напред, поемайки всяка подробност. Прекалено много подробности. Мозъкът му направо пламна.
Времето забави хода си, когато данните изпълниха черепа му.
… два правоъгълни отвора за гледане в стените.
… движения на въздуха, издаващи дишане.
… вдигане на прашинки от преместено оръжие.
… проблясък на светлина, отразена от оптичен мерник.
Изкуствената му ръка насочи пистолета, като се движеше сама, прекалено бързо, за да може Монк да регистрира движението. Спусъкът беше дръпнат два пъти. Времето забави хода си още повече и Монк почти можеше да проследи траекториите на куршумите. Първият, после и вторият минаха през малките шпионки и пръснаха оптичните мерници. Монк си представи с абсолютна точност как двата черепа се пръскат, как главите на снайперистите, гледащи през мерниците, отлитат назад.
Давай.
Монк тръгна по заредения с капани коридор, като прекрачи кратера от взрива и лежащото тяло. Не мигаше, тъй като се страхуваше да не пропусне нещо. Отначало се движеше предпазливо, с разширени свръхестествени сетива.
От това мигрената му пламна още повече.
… прашинки върху опъната жица.
Прекрачи я.
… плочка на пода, стърчаща два милиметра над съседните.
Не стъпвай върху скритата мина.
… фугата на друга е един нюанс по-светла.
Премести крака си на безопасно място.
Темпото му се ускори и той бързо свикна с командите на Ева. Инструкциите й бяха по-скоро инстинктивни, отколкото изказани. Монк си представи жребеца с ездачката му. Отнема известно време двамата да свикнат един с друг — как се премества тежестта, как да запазват равновесие, колко да се отпуснат или да се дръпнат юздите. Двамата постепенно се задвижват в синхрон, като едно цяло.
Сега беше същото.
Когато стигна средата на тунела, вече му беше трудно да определи къде свършва той и къде започва Ева.
Усещаше разширяването на сетивата като нещо свое. Думите й — изговаряни и разбирани много по-бързо от обикновената реч — станаха почти неразличими от собствените му мисли.
Накрая пробяга последните няколко метра.