— Как…? — изграчи той.
Грей го обърна назад към коридора. Отговорът беше изписан по плочките. Взривът, убил двамата войници, беше посипал плочките с фина прах, достатъчна за Грей да последва Монк по отпечатъците му.
— Но още не сме стигнали до финала — напомни му Грей.
Обърна се отново напред. Трябваше да изминат още седем метра, за да стигнат до стоманената врата.
— Можеш ли да се справиш? — попита Грей.
„Може би с малко помощ от приятел — и от свръхинтелигентен ИИ“.
Воден от Ева, подпиран от Грей, Монк измина останалото разстояние, като каза на приятеля си да го отнесе до електронния пулт до вратата.
— По-надолу…
Грей се наведе към пулта. Имаха късмет, че Crucibulum не беше използвал биометрична ключалка — пръстов отпечатък, скенер на ретината или нещо подобно. Но като се имаха предвид предпазните мерки в коридора, подобна сигурност явно не беше сметната за необходима.
Монк впери поглед в пулта, като накланяше глава ту на една страна, ту на друга.
… мазен отпечатък на пръст върху една цифра.
… по-тънък тук.
… по-дебел там.
… два отпечатъка върху петицата.
Ева вещо определи правилната поредица на цифрите.
Монк я каза на Грей и той въведе кода.
С натискането на последното копче се задейства хидравлична система. Чу се щракане на резета и вратата се отвори навътре като гигантска стоманена ръка, посрещаща ги в твърдината на Crucibulum.
Грей последва вратата, като мъкнеше Монк с едната си ръка и държеше пистолета си в другата.
Озоваха се във вестибюл със стоманени стени. По-нататък имаше зала, изсечена в гранит.
— Още не натам — каза Монк, споделяйки онова, което му казваше Ева.
— Надясно от вратата.
Грей се обърна натам и видя огромен червен лост, стърчащ от стоманен панел на стената. Беше вдигнат нагоре и над него светеше червена светлина.
Монк кимна към лоста.
— Ева казва, че трябва да се дръпне…
— Ясно.
Грей го остави на пода — трябваха му и двете ръце, за да се справи с лоста. Монк нямаше нищо против да тупне по задник и да опре гръб в прохладната метална стена.
Грей сграбчи лоста и го смъкна с пъшкане надолу.
Червената светлина се смени със зелена.
Монк кимна.
Готово.
Грей отиде при вратата и махна на останалите, че могат да дойдат. Последва тежък тропот на обувки, който приближаваше бързо. Грей клекна до Монк, като го пазеше с пистолета.
Все още нямаха никакви посрещани.
Което само по себе си беше достатъчно зловещо.
Предупреждението на Ева обаче се оказа още по-зловещо.
— Остават девет минути — каза Монк на Грей.
Грей кимна, докато войниците и останалите се изсипваха във вестибюла. Един медик клекна до Монк и отвори чанта с червен кръст върху нея. Дори Мара дойде при тях, помъкнала кутията си.
— Ще остана с него — каза тя.
Монк се обърна към Грей и махна към тунела в скалата.
— Ти поемаш нататък, нали? — Облегна глава на стената. — Защото този кон беше дотук.
35
26 декември, 20:24
Пиренеите, Испания
„Осем минути“.
Грей тичаше с ударния отряд през тунела. В края му се откриваше огромна зала. Долови миризмата на тамян. За миг се върна в детството си, седнал на пейка, докато свещеникът минава покрай него с димяща кадилница. Светлината отпред трептеше, както трептят само горящите свещи.
Спря на няколко метра от края на тунела и се обърна към останалите.
— Нямаме време. Влизаме с оръжия напред. Никакво спиране. Ще търсим, докато не намерим проклетото устройство и не го унищожим.
Представи си горящия впряг на Ева.
Всички кимнаха.
Ковалски вдигна автомата си и целуна приклада му.
Грей се обърна, опря взетия назаем автомат на рамото си и поведе атаката.
Екипът изскочи от тунела и се озова в огромна църква, дълга почти колкото футболно игрище. Грей си спомни гигантската пещера под имението, засечена от дълбочинния радар. През вековете Crucibulum я беше оформил и разширил, за да я превърне в огромна катедрала.
Грей почти нямаше време да регистрира златните полилеи над нефа, от които капеше разтопен восък, както и сияйните стъклописи високо горе.
От всички странични параклиси затрещя стрелба, докато хората от ударния екип се разпръсваха и продължаваха приведени напред. Войниците отвърнаха на огъня; в малките помещения бяха хвърлени гранати, които ги прочистваха с оглушителни гърмежи. Дим и сълзотворен газ се понесоха през нефа към олтара.