Грей се затича приведен към олтара.
Горещ восък опари лицето му, врата, ръцете.
Ковалски изпсува цветисто, когато главата му беше улучена от запалена свещ, избита от мястото си от взривната вълна на граната. Около тях заваляха и блестящи парчета, когато заблуден куршум пръсна един от изписаните прозорци.
Все пак отбраната на катедралата не беше така свирепа, както се беше опасявал Грей. Очевидно повечето войници на Crucibulum бяха паднали в замъка, за да спечелят на Гуера и вътрешния й кръг време да се оттеглят тук. Само шепа защитници беше останала с нея. Като се имаше предвид през какво беше преминал Монк, за да стигне до вратата, врагът явно бе смятал, че числеността му е достатъчна, особено когато Забала беше техен скрит коз.
Някакво движение през дима привлече вниманието на Грей зад олтара, към източната част на катедралата. Мъже с вдигнати оръжия охраняваха помещението там. Откриха стрелба, когато забелязаха Грей и Ковалски. Куршуми започнаха да рикошират от камъка.
Двамата се хвърлиха към укритието на олтара. Над него висеше позлатен кръст с гърчещ се в агония Христос. Няколко куршума го улучиха и го разлюляха. Куполът горе беше покрит с ивици фрески, изобразяващи всякакви болки и страдания. Под тавана се стелеше черен пушек. Танцът на пламъците на свещите превръщаше стенописите в някаква зловеща картина на ада.
Грей чу вик от помещението отпред.
— Пусни мрачната войска на Бог!
Изгори всичко! Прочисти света за Негова слава!
Гуера.
Грей си представи горящия Париж и Айфеловата кула, издигаща се от море от пламъци.
Кучката възнамеряваше да отприщи ада колкото се може повече.
Имаше само една надежда да бъде спряна.
Двамата с Ковалски се спогледаха. И скочиха едновременно, откривайки огън. Грей се насочи надясно, Ковалски наляво. В някакъв момент гигантът беше намерил време да запали пура. Краят й гореше в сумрака.
Двамата стреляха към източния край.
Мъже изпопадаха, почти прерязани на две.
Грей се затича напред, докато Ковалски поваляше последните двама при вратата. Втурна се в малкия параклис. Слаб мъж, застанал до малък олтар, стреля по него. Грей очакваше подобна последна отбрана и с лекота избегна куршумите, прицели се и изстреля троен откос в гърдите му.
Защитникът политна назад, после падна на едната си страна.
Върху олтара зад убития ярко блестеше сфера, поставена в стойка. На задната стена на параклиса беше окачен монитор, показващ тъмен Едем. Огнената му обитателка я нямаше, заминала да изпълни заповедта на самотната фигура, която все още стоеше от другата страна на олтара.
Елиза Гуера не беше въоръжена, но лицето й беше озарено от тържество.
Не че Грей можеше да види очите й.
Тя имаше алена превръзка през тях, а тялото й беше облечено в чисто бяла роба.
Великата инквизиторка в цялото й великолепие.
— Назад — изръмжа й Грей.
Едната й ръка беше в клуп. Тя леко повдигна другата, но не за да покаже, че е беззащитна. Обърна длан нагоре, сякаш благодареше на Бог, и вирна брадичка.
Заобиколи олтара.
— Закъсня, командир Пиърс. Електроцентралите вече горят, ракетите се взривяват в силозите си, реактори се стопяват. Можеш ли да си го представиш? Навсякъде по света. Не можеш да спреш започнатото.
Грей сви пръст около спусъка, обхванат от познатия черен гняв. Искаше да изтрие подигравателната й усмивка. Представи си цялата онази смърт в Париж, зърнестия видеозапис от библиотеката, мислено видя как светът гори.
Пръстът му се сви още повече, обирайки мекия спусък.
Представи си Кат, просната на пода на кухнята му.
Гуера беше виновна и за нейната смърт.
Стисна зъби — и отпусна пръста си. Колкото и мъчително да беше, той й даде знак с цевта.
— Мърдай.
Знаейки, че е победила, Гуера тръгна към изхода.
— Божията воля не може да бъде престъпена — каза тя, докато минаваше покрай него.
Грей я последва навън, като погледна назад към светещата сфера.
Ковалски зае мястото му на прага.
Беше сложил нов пълнител на автомата си.
— Прати я по дяволите — изръмжа Грей.
Ковалски пусна облак дим.
— Крайно време беше, мамка му.
Булпъп автоматът му изрева. Парчета титан и стъкло се разлетяха във всички посоки и рикошираха от стените на параклиса. Мониторът се пръсна. Сферата блесна още по-ярко — и накрая угасна.
„Най-после…“
Грей се обърна. Не знаеше какви поражения вече са нанесени на света, но беше спрял онова, което можеше. И по-важно, беше попречил на онзи тъмен ангел да избяга.
Погледна светещия циферблат на часовника си.