— Какво има?
Хариет се дръпна и повърна в снега, телцето й се разтресе от напъна. След като свърши я погледна толкова виновно, че сърцето на Сейчан се сви.
— Всичко е наред, скъпа.
Сейчан избърса лицето й с един мокър чорап и я зави с якето си, за да я стопли. Хариет гаснеше. Стресът, изтощението, страхът и студът се бяха отразили лошо на малкото момиче. Сигурно скоро щеше да изпадне в шок.
Беше свършено.
Това се потвърди от рязък вик, който сякаш идваше от подножието на хълма. Сейчан долови ликуване в него.
Хората на Валя бяха намерили следата им.
Съзнавайки това, Сейчан посегна към тила си и с мъка разкопча с измръзнали пръсти верижката, за да свали малкия сребърен медальон. Обърна се към Хариет и го сложи на врата й.
Вдигна медальона с блестящия дракон, който привлече вниманието на момичето.
С другата си ръка извади пистолета и го вдигна.
Целуна момичето по тила.
— Весела Коледа, Хариет.
После опря дулото там, където преди малко бяха устните й.
14:34
— Опитваме се вече повече от два часа — предупреди я Джулиан.
Лиза крачеше нетърпеливо напред-назад в стаята на Кат. Отиде до работната станция на д-р Темпълтън, която наблюдаваше сивия мозък, покрит със светещи червени точки, след което се върна при екрана на невролога, който показваше аморфен сив шум.
Двамата учени бяха направили множество опити да измъкнат нещо от Кат, но всеки път се проваляха и отново се захващаха да настройват оборудването си.
Лиза беше предложила да вкарат още невронна прах в гръбначномозъчната течност на Кат. Дори обеща, че „Сигма“ ще покрие разходите за процедурата.
„Нищо няма да навреди“.
Докато те изпълняваха процедурата, Лиза бе провела разговор с Пейнтър, за да се увери, че не е злоупотребила, и за да види дали има някакъв напредък с разкодирането на таблета на Валя, до който се беше добрал Монк. Екипът беше успял да хакне устройството, колкото да проследи последното обаждане някъде от селските райони на Западна Вирджиния, но нямаха по-конкретни данни.
„А това е площ от две хиляди квадратни километра“.
Районът беше планински и заемаше част от Националния парк Мононгахела. Пейнтър беше изпратил екипи, които да го претърсят и да бъдат наблизо в случай че се появи някаква нова информация.
Затова Лиза продължаваше да натиска Джулиан и д-р Темпълтън.
— Готови ли сме да опитаме отново? — попита тя.
— Ловим се за сламки — предупреди я Джулиан. — Възлагаш много надежди на онази кратка ЕЕГ активност.
Лиза не възлагаше много — а цялата си надежда.
При първия опит екранът на Джулиан показа някакъв признак за мозъчна активност — смътен, но ритмичен пулс. В същото време електроенцефалографът — който дотогава изписваше права линия — регистрира раздвижване, продължило четирийсет и три секунди.
Изглеждаше, сякаш невронната прах, покриваща мозъка на Кат, беше на път да измъкне нещо от приятелката й. Може би просто спомените, затворени в мъртвия мозък, се бяха активирали за момент, но Лиза се надяваше, че това може би означава, че Кат се е събудила достатъчно, за да раздвижи писците на апарата.
В същото време Лиза имаше достатъчно познания по медицина да знае, че това е пожелателно мислене. Но понякога и то беше достатъчно.
„Особено днес“.
Д-р Темпълтън кимна на Джулиан.
— Новата доза невронна прах е в готовност.
— Благодаря, Сюзан. — Джулиан се обърна. — Готов съм, когато кажеш.
Лиза отиде при леглото на Кат и се наведе към шлема й с ултразвуковите предаватели.
— Включвам — каза Сюзан.
— Не пести нищо — предупреди я Лиза. — Пълна мощност.
Шлемът забръмча яростно. Устройството затрептя около черепа на Кат. Лиза се опитваше да гледа едновременно електроенцефалографа и екрана на Джулиан. Запита се дали с достатъчно мощност проклетите частици ще успеят да възбудят мозъка на Кат за достатъчно дълго, та да се случи чудо.
Представи си как шокът на дефибрилатора сритва сърцето да заработи отново.
— Системата е на пълна мощност — каза Сюзан.
Алените точки на екрана й светнаха в зелено.
Джулиан кимна към леглото.
— Пробвай, Лиза.
Тя се наведе.
— Кат, сега или никога! Хариет е в беда! Помогни ни!
Погледна Джулиан.
„Има ли нещо?“
Той поклати глава, но някакво движение привлече погледа на Лиза.
Писците на електроенцефалографа се бяха раздвижили.
Джулиан също го забеляза и се поизправи в стола си.
— Продължавай! Измисли нещо, с което да я разтърсиш. Нещо, което да я насочи към подходящия спомен.