— Прекрасен е, но защо…
— Мощите в този реликварий са на света Колумба.
Грей вдигна вежди.
Сестра Беатрис пристъпи напред и вдигна ръка от сребърната дръжка на абаносовия си бастун. Грей си спомни как беше свалила предателя Забала на земята с яката пръчка. Бързата й реакция беше спасила не само Монк, но най-вероятно и целия свят.
Тя протегна ръка.
В средата на дланта й имаше отпечатан символ. Грей погледна бастуна — досети се, че дръжката е оставила отпечатъка върху кожата.
Сестра Беатрис извади стар ключ и го сложи върху отпечатъка на дланта си. Пасваха си идеално.
„Ключ…?“
Грей замръзна, когато се досети.
— Сестра Беатрис… вие сте член на La Clave.
Ключа.
Беатрис кимна и леко завъртя очи към Бейли, сякаш искаше да каже: „Господи, това хлапе наистина схваща бавно“.
Грей се намръщи към свещеника.
— Значи тя е била твоят контакт от самото начало?
Бейли сви рамене. Очите му все така проблясваха.
Беатрис му подаде ключа. Грей го взе и за да докаже, че не е чак толкова бавен, стана и го пъхна в ключалката на реликвария. Завъртя го и отключи кутията.
— Преди да го отвориш, трябва да ти разкажа за предмета вътре — каза Бейли. — Това е свещена реликва, придобита през 1611 година от Алонсо де Саласар Фриас, член на Испанската инквизиция. Била му е дадена от свещеник, който бил изгорен на клада за притежанието на nominas de moro, амулет с изписано върху него име на светец. Смята се, че подобни реликви имат вълшебни качества.
— Иначе казано, свещеникът е бил вещер.
— Инквизитор Фриас се опитал да спаси живота му, както и живота на мнозина други, обвинени несправедливо за подобни престъпления. Дори си спечелил прозвището Адвоката на вещици. Именно неговата работа и аргументи в крайна сметка накарали Инквизицията да сложи край на гоненията.
— И амулетът му е бил даден, за да го пази ли? — попита Грей. — Щом ми разказваш тази история, предполагам, че амулетът е в кутията. А какво е изписаното върху него име?
— Sanctus Maleficarum — отвърна Бейли. — Светицата на вещиците.
Грей погледна Беатрис.
— A La Clave?
— Основан от Фриас, за да пази амулета и да се бори срещу Crucibulum — отвърна Бейли.
Грей се опита да си представи тайната война, продължаваща векове наред.
Беатрис се наведе и прошепна нещо на свещеника. Грей успя да дочуе само думата profecia.
— А, да. — Бейли се изправи. — Crucibulum е търсил амулета заради пророчеството, свързано с него. Твърди се, че света Колумба предсказала време, когато ще се появи друга млада вещица и ще „разбие Тигела“, слагайки край на мрачното им владичество.
И изгледа многозначително Грей.
Той разбра намека.
— Мислите, че въпросната вещица е Мара — каза той, без да може да скрие изумлението си. — Ученичка на „Брусас“.
Бейли сви рамене и очите му отново блеснаха развеселено.
— Да се върнем на амулета.
Свещеникът, който го притежавал, казал, че предметът бил открит при извора на река Орабидея, изтичаща от пещера, известна днес като Cuevas de las Brujas.
— Пещерата на вещиците.
— А поради репутацията на пещерата се смятало, че реката започва от самия ад.
— И амулетът бил открит там? При Портата на ада?
Бейли кимна.
— И тъй, преди да отвориш реликвария, трябва да поискаме от теб да се закълнеш в душата си, че никога не ще издадеш тайната на Ключа и няма да говориш за организацията и за онова, което ще откриеш тук.
Грей беше задължен и на двамата; а освен това ги уважаваше.
— Кълна се.
След като получиха обещанието му свещеникът и монахинята се оттеглиха.
— Ще имаш нужда да останеш сам — каза Бейли, докато затваряше вратата.
Грей поклати глава, обърна се към златния реликварий и леко повдигна капака.
Отвътре кутията беше облицована с червено кадифе. В средата й лежеше зловещ предмет. Отрязан пръст, очевидно стар, леко обгорен, но иначе без да показва признаци на разлагане. Твърдеше се, че мощите на светците са нетленни.
Боеше се да го докосне и затова се наведе, за да го разгледа по-добре.
И рухна на колене върху Стойката с възглавничката.
Шокът го вцепени, когато разпозна амулета — по жиците и металната кост, стърчаща от счупения край.
Това беше пръст на Монк.
Открит през 1611 година.
Представи си как Монк се надига от обвитата в дим врата в северния трансепт с изкуствена ръка, взривена в пещерата долу, до реката, изтичаща от Пещерата на вещиците.
„Невъзможно!“
Отново усети онова странно завихряне на съдбата, чувството, което го тормозеше, откакто Монк за първи път бе хвърлил монетата от двайсет и пет цента в „Куори Хаус Тавърн“. Сега то беше толкова силно, че параклисът около него се завъртя. Замаян, той наведе глава, сякаш се молеше.