Най-загадъчни бяха непрекъснато променящите се фрактални фигури, които се образуваха около мозъка на Кат и поддържаха в движение онзи малък двигател в черепа й.
Монк не разбираше абсолютно нищо от това, но знаеше кой стои зад него.
Жертвата ти ще бъде почетена.
Това бяха думите на Ева към него.
Той се загледа в Кат.
Ако това беше малкият подарък за сбогом от Ева, едва ли би могъл да мечтае за нещо по-добро.
Кат стигна до края на успоредната и Монк й помогна да седне в инвалидната количка. Всяка седмица тя бележеше напредък и ставаше по-силна, докато фрактурата на черепа й заздравяваше. Докторите очакваха да се възстанови напълно. В най-лошия случай щеше да й се наложи да ходи с бастун.
Монк застана зад Кат.
— Аз ще карам.
— Затваряй си устата.
Той я забута към вратата, но преди да успее да излезе, се появи следващият пациент в компанията на медицинска сестра. Джейсън изкуцука вътре, като се подпираше на бастун. Той се възстановяваше доста по-бързо от Кат, но пък и раната му не беше чак толкова сериозна.
Въпреки това Монк остана с наведена глава, докато минаваше покрай него.
— Кокалис — сковано каза Джейсън, докато се разминаваха. Изрече името му като ругатня.
Монк измънка нещо, без изобщо да знае какво да каже, и продължи към вратата.
Кат се обърна в стола и махна на Джейсън, който се усмихна и й кимна. Когато се обърна отново напред, Кат въздъхна.
— Рано или късно ще трябва да поговориш с него. Да изясните нещата.
— Пратих му картичка с пожелание да се поправя.
— Монк…
— Знам. Ще му се реванширам. — Той се наведе и я целуна по бузата. — Но точно сега имам по-важни проблеми. Ще обядваме. Реших, че нещо различно от болничната храна ще ти се отрази добре.
В единичната й стая в неврологичното отделение на болницата дъщерите им ги посрещнаха с писъци и порой приказки: опитваха се да обяснят едновременно с какво са допринесли за сандвичите, салатите и черешовия пай, наредени на малка сгъваема масичка с покривка.
В желанието си всяка да бъде чута, двете се закатериха по Кат и се настаниха в скута й.
— Не чупете майка си — предупреди ги Монк и се усмихна.
Беше неописуемо щастлив.
Хариет и Пени посещаваха психолог след травмите и изпитанията, но и двете бяха демонстрирали издръжливостта на младостта и като че ли се възстановяваха добре. Хариет още имаше кошмари, но те ставаха все по-редки. Вече дори спеше отново сама в леглото си.
Монк погледна сребърния медальон с дракон на врата й.
Подозираше, че и той й помага.
Между по-малката му дъщеря и леля Сейчан си оставаше една специална, почти телепатична връзка, която си личеше по тайните погледи и прикритите усмивки. Освен това бяха извършили един сериозен ритуал. Малко след като Сейчан беше изписана от болницата, двете отидоха в задния двор, хванаха се за ръце и изгориха единственото семейно копие на „Снежната кралица“ от Ханс Кристиан Андерсен.
„Де да беше толкова лесно отърваването от Валя…“
Атаката в покрайнините на националния парк в Западна Вирджиния беше завършила със смъртта на четирима от хората й и задържането на други двама. Единствено Валя така и не беше открита. Сейчан я беше простреляла два пъти, но оставаше неизвестно дали раните са били смъртоносни и дали тялото на Валя не лежи заровено в някоя пряспа сред хълмовете.
Монк не разчиташе на това.
Директор Кроу беше подсилил охраната на всички членове на семействата на групата. Освен това премахването на Валя и организацията й се беше превърнало в основен приоритет на „Сигма“.
Но засега това можеше да почака.
— Има ли гладни? — попита Монк.
Кат вдигна ръка, но момичетата бяха твърде развълнувани, непрекъснато се въртяха и се поглеждаха.
— Какво става? — попита Монк, който подозираше, че двете малки дяволчета са му скроили някакъв номер.
— Искаме нова Коледа — сериозно каза Пени.
Хариет кимна.
— Допразнуване.
Кат сви рамене.
— Още има сняг. Защо не? Дължим им го.
Момичетата отново се спогледаха.
„Опа…“
Пени побутна малката си сестра.
Хариет застана пред масата като прокурор, готов да произнесе унищожителна реч.
— Искаме само един подарък. — Пени й кимна и тя продължи: — Кученце.
Монк въздъхна. Тази битка се водеше открай време.
— Скъпа, знаеш, че майка ти е алергична, а апартаментът е само…
Кат го прекъсна: