1. Timothy Re veil, Laser-driven computers: „Computing in a Flash”, New Scientist, March 24, 2018.
2. Justin Sanchez, Neuromorphic computers: „The Key to Smarter AI: Copy the Brain”, Wall Street Journal, April 10, 2018.
3. George Musser, Quantum drives: „Job One for Quantum Computers: Boost Artificial Intelligence”, Quanta, January 29, 2018.
Докато сме на тази тема, струва си да спомена шампионите на „Еугъл“ по китайската игра го: AlphaGo и по-големия му брат AlphaGoZero. Способността им да предвиждат ходове в игра с милион трилиона трилиона трилиона трилиона повече конфигурации, отколкото има в шаха, е сама по себе си зашеметяваща. Но наистина ужасяващото е, че тази програма се е научила сама на играта, при това само за три дни. А на хоризонта се появяват още по-силни програми. Така че се страхувайте. Много се страхувайте.
Продължаваме — да, точно с това:
Пътуване във времето и квантовата теория
Както споменах по-горе, ключови компоненти в устройството на Мара са захранваните й от лазери синапси. Теоретичният физик Рои Малет от Университета на Кънектикът твърди, че пръстен от лазери може да има същото въздействие върху пространство-времето и гравитацията като една черна дупка и да позволява на бинарни кодове да бъдат предавани в миналото. Други физици показват, че така нареченото квантово сплитане може да се използва за пренасяне на съобщения в миналото (или бъдещето); нещата стават още по-смахнати с квантовото телепортиране (да, то също е истинско).
Ето две четива по темата:
Clara Moskowitz, „Weird! Quantum Entanglement Can Reach into the Past“, Live Science, April 30, 2012.
Robert Torres, „Is Communication from the Future Already Here?“, Epoch Times, January 11, 2016.
Да продължим c медицината в книгата. Разделих тази част на две, по една за всеки пациент.
Лечението на Кат
Лечението на капитан Брайънт може да изглежда абсолютно нереалистично, но всичко в романа се основава на реална медицина, която или се прилага в момента в болници, или е в активен процес на разработка. Разделих лечението на отделните му части, като прилагам заглавия, от които можете да научите повече.
1. Общуване със „заключени“ пациенти:
Adrian Owen, „First contact — with a trapped brain“, New Scientist, September 16, 2017.
2. Използване на ЯМР за „четене на мисли“:
Timothy Revell, „А1 reads your mind to describe pictures“, New Scientist, March 10, 2018.
Matthew Hutson, „This ’mind-reading’ algorithm can decode the pictures in your head“, Science, January 10, 2018.
3. Съживяване на пациенти в променено състояние на съзнанието:
Anil Ananthaswamy, „Roused from a vegetative state“, New Scientist, September 30, 2017.
Helen Thomson, „How to turn a brain on and off at will“, New Scientist, December 26, 2015.
Helen Thomson, „Woken up with a brain zap“, New Scientist, May 26, 2018.
4. Невронна прах (да, тя също е истинска):
Kyle Maxey, „Mapping the Human Brain with Neural Dust“, Engineering.com, July 23, 2013.
Eliza Strickland, „4 Steps to Turn ’Neural Dust’ into a Medical Reality“, IEEE Spectrum, October 21, 2016.
Монк
Монк получава ъпгрейд на протезата си, след като е изгубил ръката си при първото си приключение с Грей. АИОП (DARPA) е постигнала забележителни резултати и е разработила някои наистина изумителни технологии, от синтетична кожа, способна да предава усещане за допир до безжичен приемник, който може да установява връзка между мозък и протеза. И тъй като АИОП и други изследователски агенции бележат бърз прогрес в тези области, аз съм сигурен, че сегашният хардуер на Монк много скоро ще остарее.
Има обаче и една опасност при интегрирането на човек и машина и тя се състои в това, че машината може да бъде хакната. А когато свързвате мозък с подобно устройство (било то чипът на Монк в главата му или невронната прах на Кат), могат да се случат лоши неща.
Предлагам ви една предупредителна статия:
Dom Galeon, „Experts: Artificial Intelligence Could Hijack Brain-Computer Interfaces“, Futurism, November 20, 2017.
Преди да завърша, реших да вляза в ролята на туристически гид и да спомена някои от местата, за които става дума в книгата.
Университетът в Коимбра
Алма матер на Мара е изумително място. Неговата Лаборатория за компютърни науки наистина е дом на Малипея Клъстър, един от най-мощните суперкомпютри на континента. Но най-страхотна е библиотеката на кампуса. Под нея наистина има средновековен затвор (Prisao Academical. В миналото той бил част от тъмниците на кралския дворец и служел като университетски затвор чак до 1834 г. Още по-страхотното е, че библиотеката наистина е намерила ефективен начин да пази книгите си от насекоми — като поддържа постоянна колония прилепи. И да, за съжаление библиотекарите трябва да покриват масите вечер с кожени покривки, за да ги предпазят от изпражненията. Но все пак това е по-евтино от плащане на минимална заплата на няколкостотин крилати работници.