Выбрать главу

Нищо.

— Ще ви оставя — каза сестрата и излезе.

Устните на Кат леко порозовяха от грижите му и му напомниха за всички пъти, когато я целуваше.

„Не мога да те изгубя“.

Когато в стаята влезе главният невролог с някаква разпечатка, ледът се беше стопил.

— Имаме резултатите от втория скенер — каза д-р Едмъндс.

Монк остави чашката на масата и протегна ръка, за да види лично показателите.

— И?

Едмъндс му даде разпечатката.

— Фрактурата в основата на черепа е довела до травматично увреждане на мозъчния ствол. Има ясно сътресение в областта на малкия мозък и моста. Но останалата част на мозъка й, където се извършва висшата мозъчна дейност, изглежда незасегната.

Монк си представи как нападателят удря Кат в тила с чукчето, което беше намерил на пода на кухнята.

— Засега не се виждат активни кръвоизливи в областта на травмата. Има обаче нещо, което ще наблюдаваме при следващите скенери. — Едмъндс погледна Кат, макар да изглеждаше, че го прави, за да избегне погледа на Монк. — Направих също и продължителна електроенцефалограма, която показва нормални ритми на сън, прекъсвани от време на време от реакции на събуждане.

— На събуждане? Значи е възможно понякога да идва в съзнание. Това означава ли, че не е в кома?

Едмъндс въздъхна.

— Според моята професионална преценка тя е в псевдокома. — Мрачният му тон показваше, че новината не е добра. — При първоначалния преглед не показа реакция към болка и шум. Зениците й реагират нормално на светлината, но са налице само минимални спонтанни движения на очите.

При първоначалния оглед Монк се беше обнадеждил, когато видя Кат да примигва, когато докоснаха миглите й.

Но макар че имаше познания по медицина и биотехнологии, той не беше невролог.

— Какво се опитвате да ми кажете? Говорете направо.

— Консултирах се с всичките си колеги. Консенсусът е, че съпругата ви страда от така наречения „синдром на заключване“. Травмата в ствола е изключила висшата й мозъчна дейност от двигателната. В общи линии, тя е будна, понякога напълно в съзнание, но не може да движи тялото си.

Монк преглътна, периферното му зрение помръкна.

Едмъндс отново погледна Кат.

— Изненадан съм, че е в състояние да диша сама. За съжаление, очаквам състоянието й да се влоши. Дори това да не стане, за по-нататъшните й грижи ще се наложи да й сложим назогастрална храна, за да може да се храни и да я интубираме.

Монк тръсна глава — не в знак, че е против тези мерки, а защото отказваше да приеме диагнозата.

— Значи през повечето време тя е в съзнание, но не е в състояние да се движи и да общува.

— Някои пациенти в това състояние се научават да говорят с движение на очите си, но в случая със съпругата ви е налице само минимално спонтанно движение. Смятаме, че то е недостатъчно за активно общуване.

Монк се върна при стола, отпусна се тежко на него и хвана ръката на Кат.

— Каква е прогнозата? Може ли да се оправи с времето?

— Поискахте да говоря направо, така че ще го направя. Няма лечение или лекарство. Много рядко се случва пациенти да си възстановят значително двигателния контрол. В най-добрия случай успяват да помръднат ръка или крак или да движат по-добре очите си.

Монк стисна пръстите на Кат.

— Тя е боец.

— Деветдесет процента от пациентите в това състояние умират в рамките на четири месеца.

Телефонът на доктора, закрепен на колана му, издаде мелодичен звън.

Едмъндс го взе, за да прочете съобщението.

— Трябва да тръгвам. — И тръгна към вратата. — Но ще напиша нареждане за интубиране.

Останал отново сам, Монк допря чело до ръката на Кат. Представи си опустошението в дома на Грей, разбития кристален ангел. Тя се беше била свирепо, за да защити момичетата. И той щеше да направи всичко, за да ги върне.

Но междувременно…

— Продължавай да се бориш, мила — прошепна й той. — Този път за себе си.

02:02

— Как е възможно? — попита Грей, напълно слисан от думите на Пейнтър. — Да не искаш да кажеш, че ОИИ вече е създаден? Че съществува или е съществувал?

Пейнтър вдигна ръка.

— Възможно е. През осемдесетте един изследовател, Дъглас Ленат, създал ранен вариант на НИ на име Гвриско. Той се научил да създава собствени правила, нагаждал се според грешки и дори започнал да пренаписва собствения си код. И най-изненадващото е, че започнал да нарушава правилата, които не му харесват.