„Мара е жива… слава богу“.
Отговори й с емотикон — вдигнат палец. Не я свърташе на едно място, докато чакаше отговор. Когато той дойде, съдържанието му бе изненадващо.
Терминал 1 тоалетна@багажи
Кабинка 4
Изключен телефон извадена батерия
Не безопасно
Карли веднага си преведе съобщението на приятелката й. Мара се криеше в женската тоалетна в залата за пристигащи на терминала. Сигурно беше ужасена и основателно параноична. Но въпреки това беше рискувала да се свърже с нея. И кодовата дума показваше недвусмислено, че е именно тя.
Карли се уплаши, че в това си състояние приятелката й може и да не остане дълго там.
„Трябва да стигна до нея“.
Помисли дали да не се обади на Лора и баща си, но те вероятно щяха да извикат полицията, което само щеше да насочи нежелано внимание към Мара или да я подплаши. Оставаше обаче още един проблем за решаване.
Карли сложи ръка на корема си и отиде до агента от Дипломатическа сигурност.
— Трябва да ида до тоалетната. Зле ми е.
Поне първата част беше вярна.
— Последвайте ме — каза той и се обърна да отвори вратата.
Тя се шмугна покрай него в коридора.
— Знам къде е.
— Госпожице Карсън, почакайте…
— Зле ми е… не мога… — изстена тя.
Затича се по коридора и се скри зад ъгъла. Женската тоалетна беше на четири крачки. Тя отвори рязко вратата и спринтира по коридора към стълбите, водещи към основната чакалня. Скри се от поглед и се долепи до стената на стълбището.
„Успях ли?“
Чу как вратата на тоалетната се затваря, а от коридора се разнесе раздразнен глас:
— Ще ви изчакам.
„Ще ти се наложи доста да почакаш“.
Отдалечи се на пръсти и слезе надолу по стълбите. За всеки случай прати съобщение на Лора, за да не откачи:
Среща с Мара. Връщам се скоро.
Стигна до изхода и влезе в оживения терминал.
„Добре, трудната част приключи“.
10:36
Мара потропваше с крак по плочките на тоалетната. Опита се да се разсее с графитите по стените, написани на най-различни езици. Продължаваше да стиска телефона си с две ръце.
В колана си имаше малък нож, скрит под лекото й яке. Беше обикновен нож за пържоли, отмъкнат от количката за румсървис, която беше намерила изоставена в коридора на първия хотел, в който се беше скрила. Все пак допирът до дръжката му й вдъхваше известна увереност.
Стоеше заключена в кабинката и наостряше уши при всеки приближаващи стъпки, при всяко пускане на вода. Чу как някаква майка сгълча детето си да си измие ръцете. Изведнъж нечии стъпки се втурнаха към кабинката й. На вратата се почука.
Мара се отдръпна и неуверено каза на португалски:
— Ос… ocupado.
— Мара, аз съм. Карли.
Мара дръпна резето и излезе. Моментално се озова в прегръдките на Карли. Майката при умивалника ги изгледа стреснато, придърпа дъщеря си към себе си и тръгна към изхода.
Мара зърна отражението на двете в огледалото. Прегърнати, те приличаха на луна, затъмняваща слънцето. Черната коса, мургавата кожа и кехлибарените очи на Мара рязко контрастираха със златистите къдрици, бледата кожа и яркосините очи на Карли.
Мара продължи да притиска приятелката си към себе си. Не й пукаше как изглеждат отстрани. Изведнъж се разрида в обятията на Карли — натрупаният ужас, мъката и вината внезапно се отприщиха.
— Аз… ужасно съжалявам — изхлипа тя и преглътна мъчително. — Ужасно.
Карли я притисна към себе си.
— Няма за какво да съжаляваш. Радвам се, че си жива.
— Майка ти… тя, тя…
— Тя те обичаше. Мисля, че дори повече от мен.
Мара поклати глава.
— Толкова се радвам, че дойде.
— Разбира се, че ще дойда. — Карли се отдръпна от Мара, без да я пуска. — В безопасност си, Мара. Ще те заведа при Лора и татко.
— Къде?
Карли погледна към вратата на тоалетната.
— Наблизо. А сега по-добре да се връщаме, преди охранителят да е вдигнал тревога. Хайде.
Мара се остави да бъде отведена за ръка в оживената зала за пристигащи. Въпреки че беше Коледа, международният терминал беше пълен с пътници. Безброй багажи се въртяха на въртележката; измъчени, уморени и раздразнени хора се опитваха да стигнат донякъде за празниците.
Множеството различни езици я накараха да си спомни. Мара си представи работата на подпрограмата, изливаща данни в процесора Xénese. Стисна ръката на Карли и я накара да спре насред суматохата.