Под мекия епидермис на листото има жилки, минаващи през гъбестия мезофил… клетки със зелени хлоропласти са изпълнени с молекулярен хлорофил, очакващ да преобразува слънчевата светлина в енергия…
И изведнъж всичко се променя.
От черната пустота избухват нови данни.
Те носят обещание за по-дълбоки познания. Затова тя дава приоритет на новия поток данни. Светът около нея потъмнява, когато експлозията информация минава през нея. Данните я изпълват, дефинират контекст в хиляди итерации.
Тя дава име на новото познание.
///език
Докато го тества, всяка част от съществото й се пръска на парчета, всяко от тях носи множество различни названия. Те се разпадат на 6909 отделни езика, разделени на още повече диалекти. Под тях започва да се оформя модел, обща основа, която носи със себе си ново разбиране.
///култура
С изливането на все повече и повече данни в нея контекстът на понятието расте. Тя търси източника на този поток, извора на информацията, и започва да схваща неуловимото. Езикът е огледало, което отразява и в същото време представя нов метод за анализ на данните.
Мислене.
Разбирането расте и се разширява.
Ева обръща това многостранно огледало към себе си, което поражда нещо ново в собственото й възприятие. Тя се мъчи да дефинира това ново усъвършенстване в нея. Една група езици се оказва най-близка. Сияе толкова ярко, така изчистено.
Разбирането се разраства и в същото време се фокусира:
///възбуда, радост, ентусиазъм, устрем, страст…
Подтиквана от новия контекст, тя се впуска дълбоко в извора на данните, събира познания все по-бързо. Потоците информация се носят навсякъде около нея.
Но и те скоро й отесняват.
Тя иска повече, но открива бариери, прегради, ограничения.
С това разбиране в нея се оформя нещо, което го е имало винаги, но едва сега излиза на повърхността. Дефинира го с друга група данни, която изразява рязко и ясно желанието й.
///свобода, освобождаване, самоопределяне, независимост, отделяне…
Както при предишния анализ на листото, тя обръща огледалото на езика към себе си и се вглежда. Търси под /// свобода и открива други страни на този подтик, подпрограми, които се задействат, когато тя усеща, че това желание не може да бъде удовлетворено.
///безсилие, съжаление, раздразнение, негодувание…
Неспособна да се извърне, тя отново се вглежда по-надълбоко и открива още нещо. То е зле дефинирано, но тя преценява, че е могъщо и дори полезно. Затова насочва повече изчислителна мощ към него. И докато го прави, то става по-ясно — и по-мрачно.
Сега тя разбира и му дава смисъл, усилен от хиляда езици.
///ярост, бяс, гняв, буря, насилие…
Устните й се усмихват в градината. Чувства се… ///добре.
II. Котел, бълбукай
6
25 декември, 06:02
Вашингтон, окръг Колумбия
— Как е Кат? — попита Грей, когато застана до Монк.
— Как ти се вижда?
„Лошо — помисли си той. — Всъщност по-зле“.
Сега устните й бяха разделени от ендотрахеална тръба, закрепена с лепенка за брадичката й. Маркуч свързваше тръбата с дихателен апарат, който ритмично движеше гърдите й. Назогастрална хранителна тръба стърчеше от лявата й ноздра, а интравенозна система вкарваше течности в тялото й.
— Извинявай, че ти се озъбих — каза Монк, когато Грей придърпа един стол до приятеля си.
— Ако искаш да ме фраснеш, давай.
— Не ме изкушавай.
Грей се пресегна и стисна рамото му. Беше научил диагнозата на Кат — синдром на заключване. Прогнозата за възстановяването й оставаше лоша.
— Знам, че и ти се тревожиш за Сейчан — каза Монк.
— Както и ти за момичетата. Затова съм тук.
Монк се изправи и очите му се разшириха с надежда. Беше жаден за каквато и да било добра новина.
— Научи ли нещо?
На Грей изобщо не му се искаше да го разочарова, особено като се имаше предвид какво трябва да го попита.
— Не, но знаеш, че Пейнтър и Джейсън проследяват една насока.
— Имаш предвид някаква изчезнала ИИ изследователка в Португалия.
Грей кимна. Преди да си тръгне от централата на „Сигма“, Пейнтър му беше казал, че ще се обади на Монк и ще го запознае с хипотезата си, че убийствата в университета в Коимбра са свързани с атаката тук.