„Влошавам се“.
Затова призоваваше Монк да разбере. Опита се да отвори очи, да даде някакъв знак на съпруга си.
„Хайде, Монк, чуй ме“.
06:19
Монк хвана ръката на Кат. Плътта докосваше синтетична кожа. Затърси по лицето й някакъв знак, че го усеща. Забеляза фините следи от белези по бузите и челото й, карта на миналото й, бележеща предишни мисии със „Сигма“. Кат рядко ги скриваше с грим и ги носеше гордо.
И да бъде доведена до това състояние…
— Мила. Какво да правим?
Нямаше отговор. Нямаше никакво движение освен ритмичното издигане и спускане на гърдите й.
„Винаги си имала отговор, Кат. Винаги си имала мнение. Сега не е време да мълчиш“.
Дълбоко в себе си знаеше, че Кат би рискувала всичко за момичетата. Нямаше да се поколебае нито за миг. Нежеланието му беше свързано повече със самия него. Колко загуби можеше да понесе?
„Ако изгубя и момичетата, и Кат…“
Загледа се в устните й — все още розови, все още меки. Устни, които го целуваха със страст, които отдавна го бяха научили на любов и вярност, които целуваха и бузите на момичетата всяка вечер.
— Мила, ти си моето сърце, моята опора. Трябва да има начин. Не мога да те изгубя.
И в същото време знаеше, че ако не направи правилния избор, ако не рискува заради малкия шанс тя да знае нещо и да може да го съобщи, пак ще я изгуби. Тя никога нямаше да му прости, ако тази предпазливост и страх доведеше до загубата на момичетата.
Пое дълбоко дъх.
— Добре — прошепна й. — Никога не съм печелил спор с теб, Кат. И ще изгубя и този, макар че си съвсем няма.
И без да пуска ръката на Кат, се обърна към Лиза.
— Обади се и уреди нещата.
Едмъндс отвори уста да възрази.
Монк го изгледа кръвнишки.
— Докторе, дори не се опитвай. И ти няма да спечелиш този спор.
Лиза кимна и извади телефона си.
Монк отново насочи вниманието си към Кат. И усети нещо дълбоко в себе си, в душата си. Или може би беше от чувствителната синтетична ръка, чиито периферни сензори действаха като полиграф, способен да улови дори галваничните електродермални промени в кожата на другия.
Така или иначе, беше готов да се закълне, че усеща как Кат се отпуска, сякаш изпитва облекчение.
Той й кимна.
„Дадено, мила“.
06:20
Грей крачеше напред-назад в коридора с телефон на ухото си. Беше отговорил веднага на повикването, но го бяха сложили на изчакване.
Накрая се разнесе гласът на Пейнтър:
— Извинявай. Положението в Португалия рязко се промени.
— Какво става?
— Преди десетина минути получихме новини от Лисабон. Мара Силвиера се е свързала с една от дъщерите на доктор Карсън.
Грей се вцепени.
— И какво е станало?
— Двете опитали да се срещнат, но на летището станало някакво сбиване. Някой се опитал да ги отмъкне — вероятно същите, които убиха петте жени.
Джейсън поддържа връзка с охраната на семейството и Интерпол и се опитва да получи точно описание на нападателите.
Грей си представи младия мъж в комуникационното гнездо на „Сигма“, пословичния паяк в средата на мрежата.
— Според очевидци — продължи Пейнтър — двете са избягали и в момента са заедно.
Грей можеше да се досети какво ще последва.
— Искам те там — каза Пейнтър. — Веднага. Трябват ни хора на място в случай че успеем да установим местоположението й. Ковалски вече пътува към летището. Дори да няма нищо общо с атаката в дома ти, не можем да позволим технологията на Мара Силвиера да се озове в неправилните ръце. Но ако предпочиташ да останеш тук, докато не научим повече за Сейчан и дъщерите на Монк, напълно те разбирам. Мога да пратя някой друг.
В същото време Лиза излезе забързано от стаята с телефон в ръка. Две медицински сестри влязоха вътре. Едмъндс им даде бързи раздразнени нареждания. Грей чу думата „откачете“.
Очевидно Монк беше взел решение да рискува всичко с надеждата да открие намерението зад атаката и отвличането.
„Нима аз бих направил нещо по-малко?“
— Тръгвам към летището — каза Грей. — Ще се срещна с Ковалски там.
— Добре. Пращам и Джейсън.
— Джейсън ли?
— Той е резидентният ни компютърен вундеркинд. Ако се доберем до проекта на Мара, искам да е там.
„Има логика“.
Младият мъж идваше от флота, също като Кат, която го беше забелязала и го бе привлякла в „Сигма“. На двайсет го изритали, защото проникнал в сървърите на Министерството на отбраната с най-обикновено Blackberry и модифициран таблет. Ако някой можеше да разбере проекта на Мара Силвиера, това щеше да е Джейсън.