— Трябваше ми мощността на чипа на „Гугъл“ Bristlecone, 72-кубитов квантов процесор, намиращ се в сърцето на устройството. Приеми го като мозъчен ствол на този интелект.
— А останалата част от мозъка?
— Мой собствен дизайн. Е, в общи линии. Висшите обработващи функции — мозъчната кора на Xénese — се извършват от невроморфични чипове, разработени от Цюрихския университет. Чиповете сливат визуалната обработка — разпознаването на модели — с паметта и вземането на решения в реално време, които са жизненоважни за познаването. Всеки чип имитира действието на четири хиляди неврона.
— Като малки части от мозъка.
— Но какво са невроните без синапси, без празнината, през която една клетка общува с друга? Точно там се извършва реалната дейност на мозъка. Затова заимствах едно технологично откритие от Националния институт за стандарти и технология в Колорадо. Те са разработили изкуствен синапс — свръхпроводим синапс, който се задейства по милиард пъти в секунда.
— Как се сравнява това с нашите синапси?
— Те се задействат само петдесет пъти в секунда.
Карли погледна невинно изглеждащото устройство на пода, втрещена от тази мощ, от амалгамата от подобни на синапен чипове и безумно бързи синапен, захранвани от светлина и с квантов двигател в основата си.
„Що за Франкенщайн е построила Мара?“
Приятелката й, й отговори.
— Тази структура ни дава квантова обучаваща се машина. Нещо, за чието създаване изливат пари гиганти като „Гугъл“, „Майкрософт“, Ай Би Ем и други.
— И ти си ги изпреварила.
— На косъм. През 2014 Ай Би Ем създадоха чипа TrueNorth, който има пет и половин милиарда транзистори, конфигурирани в имитираща мозък архитектура. Чипът е разработен в рамките на програмата на корпорацията SyNAPSE, чиято основна цел е да направи реверсивно инженерство на мозъка и да създаде невроморфичен компютър — компютър, основаващ се на нашата познавателна архитектура.
— Цифров мозък. — Карли погледна приятелката си с ново уважение. — И ти си го направила.
— Не мога да го припиша изцяло на себе си. Технологиите вече съществуваха. Просто някой трябваше да ги събере в едно. — Мара махна към светещото устройство. — Но това е само празен мозък. Реалната ми работа беше в разработването на програма, която да имитира изумителната пластичност на мозъците ни, която е способна да расте и да се развива сама, като променя и подобрява собствената си обработка на данни.
— Това… това е… ужасяващо.
Мара се поизправи.
— О, определено. Именно затова работата ми е толкова важна. Някой ще ме последва или ще тръгне по свой път и ще стигне до същия резултат. Така или иначе, Ева вече трябва да я има.
— Защо?
— Спомни си пазачите от онзи експеримент с ИИ кутията. За да оцелее човечеството от онова, което предстои, светът се нуждае от приятелски настроен пазач, който е достатъчно мощен, за да държи под контрол всеки новопоявил се ИИ и да не му позволи да унищожи света. Точно затова не бива да се проваля.
— И как смяташ да го постигнеш?
— Стъпка по стъпка. — Мара кимна към кутията с твърди дискове, свързани към устройството Xénese. — Или подпрограма след подпрограма. Всичко опира до фина настройка. Първо Ева трябва да научи за света чрез разпознаване на модели. След това да й се добави постепенно програма ендокринно огледало.
— Това пък какво е?
— При човешката мисъл страстите често надделяват над разсъдъка. А емоциите ни се захранват предимно от хормоните. За да придобие истински човекоподобен интелект, за да ни разбира по-добре, Ева се нуждае от алгоритми, които имитират човешките емоции.
— Затова ли си я направила жена?
— Това е една от причините, но след това я научих на всички езици, за да се запознае с културата и да разбере още повече как мислят човешките същества. Но всичко това е необходимо, за да може тя да оцени третата подпрограма.
— А тя какво представлява?
Мара чукна един клавиш. От малките тонколони на лаптопа зазвуча позната песен, любима и на двете.
— „Една нощ в Банкок“ — каза Карли. — Значи следващият урок е музика.
— Не забравяй, че именно ти ми даде идеята за тази подпрограма. Използва любовта си към музиката да измъкнеш носа ми от алгоритми и кодове и да ми покажеш, че тя е нещо повече от фонов шум. Че слушането на музика не е безполезна загуба на време, а начин да разбереш по-добре радостта и болката на другия.
— И ти се опитваш да предадеш това на Ева.
— След като вече знае човешките езици и ритъма на речта, тя ще може да разбира лириката и музиката. — Мара махна към кутията на пода. — Следващите два диска съдържат всеки концерт, опера, рок балада и поп парче, създадени от човечеството. Какъв по-добър начин да ни разбереш от това да изучиш музиката ни, която е основен начин, по който изразяваме страстите си? Целта на следващата подпрограма е Ева да научи алгоритмите и математиката, които свързват мисълта ни с красотата и изкуството — и в крайна сметка с нашата човечност.