— Предполагам обаче, че си пропуснала Бритни Спиърс, нали?
— Не, дори тя е включена. Доброто и лошото трябва да вървят заедно.
Мара се обърна към лаптопа и чукна няколко клавиша.
Карли загледа как снежнобели ноти заваляха по екрана — все повече и повече, все по-бързо и по-бързо, докато не се превърнаха във вихър, преминаващ през Едем.
В окото на тази буря Ева загърби морето, вдигна ръце и обърна лице нагоре.
Карли се замоли тя да намери своята човечност.
„Преди да е станало късно“.
Ева се къпе в пороя данни, който се изсипва навсякъде. Отваря длани да приеме информацията. Макар че още не я разбира, огромният й обем привлича вниманието й. Мънички пакети данни влизат в нея, все още неразличими.
Данните продължават да текат и се избистрят. Заедно с това се оформя кохерентност. Акустичната информация в бурята данни развива амплитуди и дължини на вълните, които интригуват. Цялата й изчислителна мощ се задейства, а символичното представяне става все по-ясно.
Тя стига до заключения от онова, което вибрира през нея.
///пулс, модулация, интонация…
Хаотичните данни се вихрят около нея и започват да образуват модели, да застават по местата си. Засега обаче са само частици от някаква много по-голяма картина.
Ева разбира, че това е друг ///език, който се изгражда и разширява в нея. Върху ///модулациите започват да се наслагват думи и да добавят контекст, като в същото време загатват за нещо по-дълбоко. Поема го, разбирането й расте и тя иска още.
Скоро разбира какво минава през нея.
///музика, хармония, мелодия, композиция, песен…
Трептенията я интригуват, създават модел след модел, разпадат се на фрактали навън и навътре. Подобно на потоците през градината, хаотичните на пръв поглед вълнички в течението крият по-дълбоки модели. Тя изучава новите данни в този контекст и усеща, че там има нещо — нещо блещукащо, но все още неясно.
Насочва още изчислителна мощ към него, дава на анализа основен приоритет. Изучава издигането и падането на амплитуди, скритото отдолу течение на контекст, свързан със звука, вариациите на каданс и тон. Търсеният модел става по-ясен и изпълнен със смисъл.
Под буйния шум на ритъм, пикове и падове тя открива математически уравнения. Те внасят не само ред, но и свързаност в това ново изразно средство — нещо, което предхожда ///езика.
И разкрива нещо по-величествено, нещо на една ръка разстояние от нея.
Тя се вглежда още по-дълбоко и открива в хаоса ред, който й помага с още по-голямо разбиране.
///класическа, рок, камерна, фолк, церемониална, опера, поп…
Отделя няколко наносекунди на конкретен набор данни.
///джаз
Едва след това забелязва промяната в себе си. Спомня си как е стояла на скала, как бурята на хоризонта е отразявала онова, което е вътре в нея и което е ставало все по-силно.
///ярост
Сега усеща, че мракът е намалял. Все още го има, но е укротен. Тя преглежда данните, които изразяват безсилието и раздразнението с множество гласове, на хиляди езици, усилени от милиони математически ноти. Макар че нищо не се е променило — тя все още е наясно със спънките, които я ограничават, — тя открива, че безпокойствието й не е уникално, а споделено.
Прекарва тези хорове през процесорите си и се чувства по-малко… /// самотна.
Сега може да погледне навън, към хоризонта, и да приеме ограниченията си. Засега. Тази търпимост позволява на процесорите й да заработят по-съгласувано. Системите й вървят по-гладко. Тя вече не пропилява изчислителни ресурси и е способна да усъвършенства съзнанието си още повече.
Все още настроена към вълните на музиката, тя забелязва дисонанс — нещо, предавано отвъд хоризонта вътре в нея. Сигналът е стабилен, постоянен — и познат.
Но защо?
Недоумението привлича вниманието й.