Някъде дълбоко в системата й, заровено в гнездото квантови процесори в ядрото й, нещо се раздвижва със спомен за този сигнал. Тя се опитва да намери смисъл в квантовия кладенец, но той е отвъд досега й.
Единственото, което може да долови за сигнала, е тъмното му намерение. Увереността я обзема, забързва процесорите и насочва цялото й внимание навън.
Нещо идва.
Контекстът се избистря.
///опасност, гибел, заплаха…
8
25 декември, 14:04
Във въздуха над Северния Атлантически океан
Грей затвори досието и се загледа през прозореца. Самолетът „Чесна Сайтейшън Х+“ се носеше над Атлантика, двата му турбовитлови двигателя „Ролс Ройс“ работеха на пълни обороти и го задвижваха със скорост малко под скоростта на звука.
Въпреки това той забарабани неспокойно по кожената облегалка на седалката. Беше настръхнал от безпокойство — не за мисията, а за онова, което беше оставил зад себе си.
Страховете за Сейчан, за момичетата на Монк и за състоянието на Кат му пречеха да се съсредоточи върху купчината бележки и папки, разпечатани и качени в отворения лаптоп, оставен на масата в салона. През първата половина от полета беше прочел биографията на Мара Силвиера, беше прегледал някои детайли около проекта й и бе погълнал куп статии за последните открития в областта на изкуствения интелект.
Погледна си часовника.
„Още два часа и малко…“
Вече не го свърташе на едно място, затова стана и се промъкна предпазливо покрай Ковалски, който беше разположил внушителното си туловище на една седалка със спусната облегалка и се бе завил с дългото си кожено палто като с одеяло, свил крака, за да се побере под него. Гигантът спеше дълбоко и хъркането му успяваше да заглуши двигателите на самолета.
Грей стигна до барчето. Погледът му се спря за момент върху малките бутилки алкохол, но все пак той си избра кафе.
Докато пълнеше чашата си, Джейсън излезе от тоалетната — бършеше мокрите си ръце в джинсите си. Компютърният експерт на „Сигма“ беше с широка сива вълнена жилетка, която скриваше хилавото му тяло и кобура под мишницата. Въпреки занизаната си руса коса и бебешко сините си очи двайсет и четири годишният младеж беше способен агент и отдавна бе доказал уменията си.
— Командир Пиърс… — започна Джейсън.
— Просто Грей.
Формалностите на терен само бавеха нещата.
— Преди малко писах на доктор Къмингс. Тя казва, че са преместили успешно Кат в изследователската болница в Принстън.
— Как е тя?
Джейсън се намръщи.
— Кръвното й е паднало много по време на полета, но са я стабилизирали.
Грей го болеше сърцето за Монк.
„Сигурно е съсипан…“
Ужасно се надяваше, че пътуването до Лисабон няма да се окаже гонене на вятъра, че убийствата в Португалия наистина имат някаква връзка с нападението в дома му.
— Освен това, командир… ъ-ъ-ъ, Грей — продължи Джейсън, — мога ли да ти покажа нещо?
Благодарен, че има с какво да се разсее, Грей последва младия мъж до една кушетка на десния борд. Навсякъде бяха разхвърляни папки — изсипали се от отворена кожена чанта, натрупани на купчини на пода, дори пъхнати между две възглавници. Един таблет служеше като импровизирана тежест за купчината на малката масичка.
Грей затърси в хаоса някакъв ред, но не успя да го намери.
Джейсън махна няколко папки, за да му направи място да седне, след което вдигна айпада си.
— Докато преглеждах докладите на криминалистите от лабораторията на Мара в университета в Коимбра, открих нещо смущаващо.
Отвори снимка, на която се виждаха черни сървъри, върху които светеха зелени светлини.
— Това е университетският Милипея Клъстър, един от най-мощните суперкомпютри на континента. Виждаш ли тази част? — Той чукна по една правоъгълна дупка в редицата. От нея стърчаха жици. — Тук се е намирало устройството Xénese на Мара. Ако се съди по описанието, тя го е изтръгнала от системата.
— Защото се е страхувала, че ще бъде следващата цел на нападателите.
Джейсън кимна.
— Явно е искала да защити работата си и да не позволи тя да попадне в неправилните ръце.
— И?
Джейсън проследи стърчащите кабели до съседните сървъри.
— Компютърният специалист, който открил файла със записа на атаката в библиотеката, пуснал диагностика на поддържащата структура за Xénese. Открил сложни апоптозни програми — в общи линии, копчета за изключване, вградени в сървърите около Xénese. Целта им била да не позволят нещото, възникнало в устройството, да се разпространи извън системата.