Направи всичко по силите си да не позволи страховете му за Сейчан и нероденото му дете да го смажат.
Погледна към прозореца, като мислено приканваше самолета да лети по-бързо. Освен значението на тази операция за бъдещето, той изпитваше една друга непосредствена нужда, която му бе по-близка до сърцето.
И която не беше само негова.
Представи си болничната стая в Принстън.
„Дръж се, Монк“.
9
25 декември, 09:14
Плейнсборо, Ню Джърси
Дълбоко в подземните недра на Медицинския център на Принстън Монк крачеше напред-назад в контролната зала на ЯМР скенера. Един техник седеше зад компютъра и настройваше гигантския магнитен пръстен в съседното помещение. Други двама работеха на съседните конзоли. Групата си шепнеше на неразбираемия си език: „Някакъв гостинг или блуминг? Изглежда добре. STIR и FLAIR наред“.
С приглушените си светлини, оживената активност и напрегнатото мърморене помещението му напомняше за мостика на подводница, осветен от различни сонарни и тактически дисплеи. Тук обаче капитанът беше д-р Джулиан Грант, завършил в Харвард невролог и специалист по променени състояния на съзнанието, от пациенти в кома до различни спектри на вегетативно съществуване.
Ученият беше с дълга до коленете лабораторна престилка върху син гащеризон. Бялата коса даваше невярна представа за възрастта му — само петдесет и четири. Може би преждевременното й побеляване беше резултат от някакъв страничен ефект от силните магнитни полета, създавани от ЯМР скенера.
Д-р Грант стоеше с ръце зад гърба пред покритата с плоски екрани стена и изучаваше основните картини на мозъка на Кат. Лиза стоеше до колегата си, главите им бяха приближени една до друга и двамата тихо си говореха нещо.
Безпокойството на Монк растеше и той час по час хвърляше погледи към станцията, показваща жизнените показатели на Кат. Екипът беше прехвърлил съпругата му от Вашингтон в Плейнсборо, Ню Джърси, с медицински хеликоптер. Въпреки това полетът продължи почти деветдесет мъчителни минути. И при най-малката турбулентност кръвното на Монк скачаше.
Макар че беше издържала полета като истински войник, малко след кацането Кат се влоши. Слаб тремор обхвана тялото й. Пътуващият с тях лекар искаше да й бие валиум, но Лиза не позволи.
„Валиумът само ще потисне още повече съзнанието й — каза тя. — И шансовете да установим връзка с нея ще намалеят“.
И беше погледнала Монк, давайки му възможност той да реши. Накрая Монк й се довери — знаеше, че Кат не би искала да спрат започнатото.
И ето че сега бяха тук.
Лиза застана до него, а д-р Грант отиде при техниците.
— Готови сме — каза тя и го погледна. — Как си?
— Да го направим. — Той кимна към невролога. — За какво разговаряхте?
Тя въздъхна.
— Джулиан е загрижен за церебралното кръвообращение на Кат. Систоличното й налягане е нестабилно.
Монк знаеше, че функционалният ЯМР измерва постъпленията на кислород в мозъка. Всяко намаляване на налягането можеше да направи резултатите неясни или да провали опита.
Лиза се опита да го окуражи.
— Но скенерът в съседното помещение е един от най-новите и най-модерните, с резолюция до една десета от милиметъра. Десет пъти по-висока от тази на обикновените болнични скенери.
„И причината да дойдем чак в Ню Джърси“.
Монк се замоли пътуването да не е било напразно.
— И все пак… — започна Лиза.
Монк забеляза тревожната нотка в гласа й.
— И все пак какво? Кажи.
— Ако се съди по основните скенери, сравнени с направените по-рано от доктор Едмъндс, уврежданията на мозъка й са се увеличили. Съвсем малко, но все пак са се увеличили. Което показва, че нараненото място отново е започнало да кърви. Може би поради промяната в налягането по време на полета. Или от малкия пристъп.
— Което ще рече, че тя се влошава.
Монк пое дълбоко дъх и го задържа.
„Нима обрекох Кат?“
Лиза докосна ръката му.
— Знаеш, че тя би го поискала.
Той се опита да намери утеха в думите й, но не успя. Все пак издиша и каза:
— Стореното — сторено.
Отидоха при контролната конзола.
През прозореца над извитите монитори се виждаше медицинска сестра, която стоеше до носилката на Кат. На Монк му се искаше да е там, да държи ръката й. Но поради невероятно силното магнитно поле, създавано от устройството, нищо метално не можеше да бъде близо до него, когато то се активира. Това включваше протезата му и микрочиповете в мозъка му.
— Готови сме — каза единият от техниците.