Сейчан я разбра. Валя възнамеряваше да използва „Сигма“, за да постигне собствените си цели.
— Никога няма да се съгласят — каза тя.
Валя отново сви рамене.
— Ще видим. Ние просто искаме устройството и копие на ИИ програмата. Предоставят ли ми ги, всички се връщате и си живеете щастливо.
— А ако не го направят, ще ни убиеш.
— Това ще е блъфът ми.
— Блъф ли?
— Ако не го направят, аз ще отгледам момичетата. Ще ги обуча така, както бяхме обучени ние с теб, ще ги превърна в оръжия.
На Сейчан й прималя. Гилдията беше използвала брутални техники и бе прибягвала до свирепи лишения, за да обучи агентите си. И ако тези методи сами по себе си не бяха достатъчно мъчение, крайният резултат — стига момичетата да оцелееха — щеше да е загубата на душите им.
— Както и твоето дете — продължи Валя. — Мога да изчакам един месец.
Сейчан сложи длан върху корема си.
— Не се безпокой. Момче или момиче, ще го отгледам като свое. Като се имат предвид гените на родителите, резултатът може да е само великолепен. А след раждането ще се погрижа тялото ти да бъде изпратено на командир Пиърс в ковчег с панделка, като закъснял коледен подарък от мен.
— И все пак те никога няма да се съгласят.
— Засега не. Първо ще им трябва малко убеждаване. — Валя се обърна към по-високия от двамата зад нея. — Вземете по-малката.
Сейчан приклекна, решена да не допусне това да се случи.
Другият мъж пристъпи към нея с остена, чийто край пускаше искри и пращеше. Сейчан прецени седемте начина, по които можеше да го обезвреди и да вземе оръжието му.
Точно тогава бебето я срита в бъбрека.
Сейчан изпъшка и падна на коляно.
Представи си кръвта в тоалетната.
Валя взе пистолета със стреличките от другия мъж и го насочи към нея.
— Не съм сигурна колко още упойка може да понесе детето. Но съм склонна да проверя. А ти?
Сейчан само я изгледа кръвнишки, без да казва нищо. Осъзнаваше, че в сегашното си състояние не би могла да попречи с нищо. Можеше само да гледа как якият мъж награбва Хариет. Пени захлипа и посегна към малката си сестра, но беше грубо блъсната обратно на леглото.
Докато мъжът отнасяше Хариет, петгодишното момиче запази характерния си стоицизъм, приемайки неизбежното също като Сейчан. И все пак се взираше в нея, сякаш питаше мълчаливо: „Какво съм сгрешила?“
Сърцето на Сейчан се късаше, докато Валя излизаше след охранителите си.
— Нараниш ли я, ще… — рязко започна тя.
Преди да успее да завърши, Валя затръшна вратата, прекъсвайки безсмислената заплаха. Сейчан се изправи и отиде до леглото, за да утеши Пени. Момичето скри лице в пазвата й и зарида.
— Тя ще е добре — увери я Сейчан. — Хариет ще е добре.
Замоли се да е истина.
Бебето изрита отново. Сейчан се намръщи и наруга мъжа, който беше сложил този демон в нея. В същото време се безпокоеше за него, понеже летеше с пълна скорост към куп неприятности. Като че ли всеки гонеше технологията. Но защо тя беше толкова важна?
Погледна заключената врата и остави тази загадка на Грей.
Имаше свои проблеми за решаване и много добре си даваше сметка колко е уязвима в сегашното си състояние. Не можеше да се измъкне с бой, особено с момичетата, така че се нуждаеше от нова стратегия.
Което пораждаше труден въпрос.
Тя притисна Пени към себе си.
„Как да надхитря Снежната кралица?“
11
25 декември, 14:48
Лисабон, Португалия
— Какво прави Ева? — попита Карли.
Мара се откъсна от диагностичната информация, която течеше в единия край на екрана на лаптопа й. Беше погълната от анализа на музикалната подпрограма. Модулът беше почти завършил и тя искаше да прегледа за евентуални бъгове. От предишните опити знаеше, че това е критичен момент в развитието на Ева. Досега внимателните промени би трябвало да са направили програмата достатъчно добра за истински растеж, но я правеха и уязвима. Програмата балансираше на ръба между създаването на чудо с истинска дълбочина на душата и на някакво егоцентрично творение с невъобразима злонамереност.
— Защо просто клечи там? — попита Карли.
Мара наклони глава настрани, имитирайки странната поза на Ева. Вместо да поглъща последните данни на подпрограмата, представени визуално от вихър от музикални ноти, Ева сякаш се беше изключила. Беше се отпуснала на коляно, завъртяла глава на една страна, а дългата й тъмна коса се разделяше над лявото й ухо.