— Благодарение на Кат разполагаме с едно предимство. Ако се съди по начина, по който са маскирани фигурите, Валя явно няма представа, че знаем, че тя е извършила отвличането.
От Монк се изтръгна въздишка и той най-сетне си върна дар слово.
— Докъде сме стигнали с откриването й?
— Работим по въпроса — отвърна Пейнтър. — Но трябва да внимаваме. Ако пуснем снимката й по целия Североизток, тя ще разбере, че е разкрита. Ще изгубим малкото си предимство. Затова работя по други канали и използвам само хора, на които можем да се доверим изцяло.
Монк го разбираше, но въпреки това негодуваше срещу тези мерки. Лицето на Хариет от видеозаписа, с изписаната на него смес от страх и гняв, не излизаше от ума му.
— Освен това използваме най-новия софтуер на АИОП за преглеждане на записите от различни камери — продължи Пейнтър. — За съжаление Валя е направила задачата по-сложна, тъй като е успяла да неутрализира камерите при и около дома на командир Пиърс. Все пак продължаваме да претърсваме Вашингтон и извън него.
Монк поклати глава. Съмняваше се, че този план ще доведе до нещо.
— Онази бледолика е майстор на маскировката.
— Така е, но нашият софтуер за разпознаване на лица няма равен на себе си. Повечето алгоритми сверяват най-много десетина ключови черти, за да идентифицират човек. Най-новите програми на АИОП използват повече от сто. Способни са да виждат през грим, лицеви протези и дори хирургически промени. Ако Валя покаже лицето си, маскирано или не, ще я видим.
Стиснал телефона в желязната си хватка, Монк погледна часа. Часовникът в главата му вече отброяваше времето. „По-малко от двайсет и четири часа“. Опита се да не мисли как някой притиска тънката китка на Хариет към дъска за рязане, падането на мачетето, писъците й.
— Криминалистите приключиха с претърсването на къщата на Грей — каза Пейнтър. — В момента работят върху следите от кръв. Повечето са на нападателите и никак не са малко.
Монк погледна към Кат.
„Браво на теб, скъпа“.
— Вече правим ДНК анализ с надеждата да идентифицираме и други от екипа на Валя, за да разширим издирването. Но все пак…
Гласът му замря. Намекът беше ясен.
— Малко вероятно е да открием Валя през следващите двайсет и четири часа — каза Монк.
„През следващите по-малко от двайсет и четири часа“.
— Да — призна Пейнтър. — Единственият ни шанс щеше да е, ако Кат знаеше още нещо, което да ни позволи да стесним издирването.
Монк погледна отпуснатите черти на жена си, механичното повдигане и отпускане на гърдите й. Погледът му се плъзна от болничното боне върху ЕЕГ електродите на главата й по кабелите до монитора. На екрана танцуваха назъбени линии, сеизмична скала на нервната й дейност. След като прегледа показателите, д-р Ерант беше посочил една от тях и бе промърморил на свой колега: „Обърнете внимание на нисковолтовите сигнали с потиснати пикове“.
В превод: „Кат вече я няма“.
— Тя ни даде всичко, което можа — каза Монк.
— Лиза смята, че може би с…
— С какво? С достатъчно време ли? Дрън-дрън. Времето на Хариет изтича. Същото се отнася и за Пени и Сейчан. — Щом си спомни за приятелката на Грей и нероденото дете, Монк се дръпна от леглото на Кат. Тук вече не можеше да направи нищо повече. — Отивам при Грей, където мога да правя нещо смислено.
Или просто нещо.
Беше приключил с чакането.
Последва дълго мълчание. Монк се приготви да спори с директора, да защити решението си. Ако не откриеха Валя навреме, най-добрата надежда за отвлечените беше да се доберат до изчезналата технология.
Накрая Пейнтър заговори.
— Във флотската инженерна база в Лейкхърст има един F-15 „Игъл“, който в момента зарежда. С хеликоптер можеш да стигнеш дотам за двайсет минути.
Монк едва ли трябваше да се изненадва. Естествено, че директорът — открай време майстор в преценяването на характерите — беше очаквал тази реакция и се бе погрижил за транспорта.
— Грей ще кацне в Лисабон след по-малко от час — продължи Пейнтър. — Аз ще координирам срещата с него, след като и ти пристигнеш. Монк, знаеш обаче какъв е залогът. Не можем да предадем тази технология на Валя.
— Това е ясно. Но имаме предимство и без нея.
— Значи сме на едно мнение. Е, в такъв случай е по-добре да си размърдаш задника.
Решен да направи точно това, Монк затвори, отиде при Кат и я целуна по бузата. Въпреки че трябваше да бърза, се задържа. Усещаше, че това е последната му възможност да целуне жена си.
Все пак знаеше, че тя би поискала да постъпи така.
Доближи устни до ухото й.