Мара погледна Карли, къдриците над челото й. Искаше й се да намери смелост да заговори, да запълни тази появила се пропаст между тях, да каже онова, което бе останало неизречено.
Забави се прекалено дълго.
Карли наведе глава малко засрамено и насочи вниманието си към вратата.
После зададе въпроса, който мъчеше и двете.
— Кои са тези копелета, по дяволите?
17:18
Грей прецени възможностите си.
Погледна сребристия „Дезърт Игъл“, насочен към лицето му, вероятно калибър 357 или 44 Магнум. Погледът на държащия го беше спокоен и практичен. Явно не би си направил труда да използва нещо по-маломощно. На всичкото отгоре Грей буквално беше седнал върху своето оръжие. Сбутаният отзад Ковалски определено не можеше да извади автомата. А Джейсън вече беше вдигнал ръце.
Бейли, ако това изобщо бе истинското му…
— Името ми е Финиган Бейли — каза мъжът. — Но приятелите ми ме наричат Фин.
— Не мисля, че ще те наричам така — отвърна Грей. — И нека позная. Ти не си от ДСС.
— За съжаление, не мога да кажа, че съм част от тази престижна организация. Член съм обаче на друга, която е може би също толкова вярна в преследването на целите си. Ако не и повече.
От акцента му Грей предположи, че мъжът е от Новата ирландска републиканска армия, последната инкарнация на ИРА. Явно какви ли не терористични организации излизаха от гората и се мъчеха да се доберат до работата на Мара Силвиера, привлечени от потенциала й.
Със свободната си ръка Бейли разхлаби вратовръзката си и разкопча двете горни копчета на ризата си, разкривайки истинската си принадлежност. Под ризата имаше по-тънка черна дреха с бяла свещеническа якичка.
Грей не успя да скрие шока си.
„Не може да е истинска“.
Бейли свали оръжието си.
— Съжалявам за това, но тъй като сте въоръжени, не можех да рискувам да направите нещо необмислено.
— Ах ти, кучи… — Ковалски не довърши ругатнята.
Бейли се престори, че не го е чул.
— Трябваше да ви взема от летището по такъв начин, че евентуалните наблюдатели да предположат същото като вас.
Джейсън свали ръце в скута си.
— Че отиваме с охраната да се срещнем със семейство Карсън.
— Ако не там, къде тогава отиваме? — попита Грей.
— Ще ви заведа при госпожица Силвиера и госпожица Карсън. — Гласът му стана по-твърд и сериозен. — Те ще имат нужда от помощта ви. Мога само да се надявам находчивостта ви да е толкова добра, колкото се говори, че е.
Грей се мъчеше да се ориентира в бързата промяна на обстоятелствата.
„Мога ли изобщо да имам доверие на този тип? Който дори твърди, че е свещеник?“
Бейли сякаш прочете мислите му.
— Уверявам ви, че съм отец Бейли. — Очите му отново проблеснаха. — Нима един свещеник би излъгал?
Ковалски изсумтя.
— А нима свещеник ще тикне шибан пистолет в лицето ти?
— Никога не бих ви застрелял, дори при самозащита.
— Казваш ни го сега — измърмори Ковалски. — Направо се нас… Имах инцидент.
Грей се наведе напред. Още изпитваше подозрения.
— Кои сте вие? Какво става?
Микробусът намали и спря пред висока къща в края на някакъв площад. Бейли кимна към сградата.
— Щом влезем, ще ви кажа всичко. Ще сложа всичките си карти на масата. — Веселото пламъче в зелените му очи отново проблесна. — И го казвам буквално.
17:35
Карли чу ключалката да изщраква и стана от леглото. Сви юмрук и пристъпи напред, за да застане между Мара и онзи, който щеше да влезе. Премести тежестта си, готова да атакува с ритник, ако й се удаде възможност.
Зад нея Мара също се изправи.
— Стой там — предупреди я Карли.
На прага се появи мъж, очертан от по-ярката светлина в съседната стая. Влезе в стаята с вдигнати ръце. Карли се намръщи неразбиращо. Високият мъж беше целият в черно — обувки, панталони, колан, риза. Единственото изключение беше бялата ивица под брадичката му, маркираща характерната якичка.
„Свещеник?“
Това със сигурност беше някакъв номер, за да ги накарат да се доверят на похитителите си.
— Госпожице Карсън, госпожице Силвиера, простете, че ви накарах да чакате толкова дълго. И на тъмно, така да се каже. Отне ми повече време от очакваното да събера всички участници на едно място. — Мъжът отстъпи назад и леко кимна към съседната стая. — Ако бъдете така добри да дойдете при нас, може да се опознаем по-добре.
Карли се поколеба, но си даде сметка, че нямат друг избор.