Джейсън си взе хляб и сирене.
— Защо?
— Ева — това е името на моя ИИ — се беше фиксирала върху сигнала. Изглеждаше уплашена, едва ли не сякаш го е разпознала. Което ме кара да се питам дали не го помни отпреди.
Джейсън сбърчи нос.
— От кога?
— От атаката в библиотеката. — Мара погледна извинително Карли. — Ако майката на Карли или някоя от другите жени е била проследена до библиотеката със същото устройство, Ева може да го е разпознала. Някъде дълбоко в квантовия й процесор може да е останал някакъв призрачен спомен от първата й инкарнация.
— Спомен, свързан с кръвопролитие и убийство — каза Грей.
Мара кимна.
— И точно това ме плаши. Сегашното състояние на Ева, когато беше открадната в хотела, е много деликатно и крехко. И ако попадне в неопитни ръце…
Свещеникът я прекъсна.
— Или по-лошо, в ръцете на някой, който възнамерява да всее хаос.
Всички погледи се обърнаха към него.
Грей се намръщи.
— Вие пък какво знаете за всичко това, отец Бейли? Как точно сте замесени?
— А, да, командир Пиърс. Казах, че ще сложа картите си на масата. — Той кимна към черната метална карта. — Също като вас.
Извади от джоба си две черни карти и ги сложи една до друга на масата. Приличаха на две парчета обсидиан, извадени от стъклопис на църква. Усещането се подсилваше от еднаквите символи върху тях — кръстосани ключове с лента и корона над тях.
Карли не разбра. Разпознаваше папския печат върху картите, но това не изясняваше нищо.
Грей присви очи към картите. Изведнъж скочи, като събори стола зад себе си. Очевидно беше разбрал смисъла на картите.
— Близнаците…
14
25 декември, 17:55
Лисабон, Португалия
Грей се взираше през масата към отец Бейли.
„Затова ми се стори толкова познат“.
Отново погледна веселите искри в очите му. Приличаше на погледа на баща, очарован от малко дете — наполовина развеселен от наивността, наполовина завиждащ на невинността му. Грей беше виждал точно тези искри в очите само на един друг човек, много по-възрастен, вече покойник, който беше помагал на „Сигма“ в миналото.
Бейли кимна към двете карти на масата.
— Виждам, че не сте забравили уроците на монсеньор Вигор Верона.
Ковалски изпусна облак тъмен дим.
— Господи…
Грей се вкопчи в ръба на масата, за момент зашеметен от спомените.
Представи си приятеля си — както и неговата племенница, която беше пленила сърцето му. Сега и двамата ги нямаше, бяха жертвали себе си, за да спасят света.
Накрая махна към двата символа на масата.
— Това означава ли, че сте носещ картите член на Църквата на Тома?
Бейли сви рамене.
— Монсеньор Верона ме привлече. Бях негов ученик навремето, когато преподаваше в Папския институт за библейска археология в Рим, преди да стане префект на Архива на Ватикана. Сега следвам по стъпките му, продължавам започнатото от него.
— Означава ли това, че сте от intelligenza на Ватикана?
Бейли отново сви рамене, без да отрича.
Приживе монсеньор Вигор Верона беше имал и други титли освен професор и префект. Той беше и агент на разузнавателната служба на Ватикана.
Джейсън също се поизправи на мястото си, когато се досети.
— Значи сте шпионин на Ватикана? И работите за папата?
— За Църквата като цяло — поправи го Бейли.
— Значи затова сте знаели, че идваме в Лисабон. — Джейсън се обърна към Грей. — Предполагам, че когато директор Кроу е пуснал информацията на различните разузнавателни служби по света…
— Тя стигна и до нас — довърши Бейли.
Дъщерята на д-р Карсън стана от другата страна на масата, с което привлече погледите към себе си.
— Какво означава всичко това, по дяволите? Да не искате да кажете, че този свещеник е някакъв таен агент?
Грей реши, че е по-добре да обясни.
— Ватиканът е суверенна държава. От десетилетия, ако не и от векове, той наема агенти, които проникват в групи на омразата, тайни общества, враждебни държави и всякакви други организации, които Ватиканът смята за заплаха.
Грей си спомни как Вигор му беше разказал за случая със свещеника Валтер Чижек, работещ под псевдонима Владимир Липински. Свещеникът години наред играл на котка и мишка с КГБ, преди да бъде заловен и да прекара повече от двайсет години в съветски затвор.
Карли изгледа кръвнишки отец Бейли.
— Иначе казано, той е Джеймс Бонд със свещеническа якичка.
— С тази разлика, че нямаме разрешително за убиване — със закачлива усмивка уточни Бейли. — Все още се придържаме към по-висши заповеди. Все пак, подобно на мистър Бонд, от време на време си позволявам по едно добро Мартини. Разбито, а не разбъркано, естествено.