Мара остана седнала, но се наведе напред и посочи картите.
— А какво означават тези символи? — Тя погледна Грей. — Вие очевидно ги познавате.
Грей си представи златните пръстени на Вигор със същия печат върху тях.
— Това са символите на Църквата на Тома. — Той премести картите по-близо до нея. — Какво виждате тук?
— Просто папския печат — правилно отвърна тя. — Върху двете карти.
— Вгледайте се по-добре.
Мара смръщи вежди, но Карли първа забеляза разликата.
— Не са точно едни и същи. — Тя чукна с пръст върху едната карта, после върху другата. — Виж, Мара, левият ключ на тази карта е по-тъмен. И десният на другата. Огледални образи са.
Мара погледна отново към Грей.
— Тоест, както казахте… близнаци. Но аз пак не разбирам.
— На иврит думата близнаци е тома — обясни Грей. — Като при свети Тома.
Мара погледна през рамо.
— Или Тома Неверни? В другата стая видях картина със свети Тома, докато оглежда раните на Христос.
Заинтригуваният Грей проследи погледа й и се запита дали наличието на подобна картина не означава, че къщата е някакво тайно място за срещи на членовете на Църквата на Тома.
Сякаш в отговор на мисълта му вратата зад него се отвори и в стаята влезе сурова на вид възрастна жена. Сивата й коса беше прилежно прибрана под бяло боне. Изглеждаше на около шейсет и няколко, ако не и повече. Беше облечена в проста сива роба с връв на кръста. Жената прекоси стаята, като се подпираше едва забележимо на неполиран абаносов бастун. Не обърна никакво внимание на групата, а се насочи направо към отец Бейли. Не бързаше, но се движеше със спокойна целеустременост, говореща за скрита сила.
Разговорът спря. Докато жената минаваше зад Грей, косъмчетата на тила му настръхнаха. Изпита чувството, че покрай него минава черна буря.
Жената стигна до отец Бейли и прошепна нещо в ухото му. Дори свещеникът се наведе към нея, а не обратното. Нищо у тази жена не намекваше за подчинено положение — но тя очевидно служеше на някого.
Когато тя приключи, Бейли кимна.
— Благодаря, сестро Беатрис.
Монахинята — невяста на Христос — отстъпи крачка назад, но не излезе. Просто остана с бастуна пред себе си, опряла двете си ръце върху единствената му украса — извитата сребърна дръжка. Погледът й се плъзна по масата и се спря върху Ковалски. Устните й се превърнаха в още по-сурова тънка линия. Очевидно видяното не й харесваше.
Ковалски се опита да отвърне на погледа й, но се провали. Явно схванал смисъла на изпепеляващия поглед, той измъкна пурата от устата си и я смачка в пепелника.
Едва тогава жената извърна поглед.
„Еха!“
Бейли най-сетне наруши напрегнатото мълчание.
— Говори свободно. Сестра Беатрис също служи на Църквата на Тома.
Мара се намръщи.
— Каква е тази Църква на Тома, за която все споменавате?
— Да, трябваше да обясня. — Грей кимна към картите. — Двата печата символизират онези от Римокатолическата църква, които тайно следват ученията в Евангелието от Тома.
И погледна към отец Бейли и сестра Беатрис.
Карли поклати глава.
— Какво е това Евангелие от Тома?
— Един от гностичните текстове на ранната църква — обясни Бейли. — През римската епоха, когато християнството било преследвано, потайността била изключително важна. Различните групи християни се събирали в пещери, крипти, на всякакви скрити места. При тази изолация в отделните практики започнали да се появяват различия, а с тях се появили и различни философии. Навсякъде започнали да се появяват евангелия. Познатите ни от Библията, разбира се. Но също и десетки други. Тайното евангелие от Яков, от Мария Магдалина, от Филип. Около всяко от тях започнали да се оформят различни секти, които заплашвали да разцепят новопоявилата се църква. За да не се стигне дотам, четири книги били избрани за канонични — евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан.
— Новият завет — каза Мара.
Бейли кимна.
— Останалите били отхвърлени и обявени за еретични. Включително Евангелието от Тома.
Мара отново погледна двете карти.
— Но защо евангелието на Тома е било обявено извън закона?
— Заради основното му послание — отвърна Грей. — Търси и ще намериш.
Спомни си как Вигор беше споделил това с него при първата им среща, по време на една от първите мисии на Грей за „Сигма“, когато търсеше откраднатите кости на библейските влъхви.