Выбрать главу

Бейли кимна.

— Тома вярвал, че основата на учението на Христос е никога да не спираш да търсиш Бог в света около теб — и в самия себе си. Ранната църква никак не си паднала по тази философия и предпочела да се придържа към своите учения и тълкувания, вместо да насърчава хората сами да търсят Бог.

— Нали трябва да напълнят някак пейките в църквите — изсумтя Ковалски.

Сестра Беатрис се намръщи сурово на сарказма му и това го накара да си затвори устата.

— Нещата не са само черни и бели — каза Бейли. — Но в крайна сметка Евангелието от Тома било обявено за еретическо. В църквата обаче има такива, които го уважават и се придържат към основното му послание. Както знаете, църквата не загърбва науката. Имаме католически университети и болници, изследователски центрове, които насърчават мисленето, новите идеи. И да, определена част от църквата е инатлива и реагира бавно, но има и други, които хвърлят предизвикателства и карат църквата да се променя. — Той кимна към мълчаливата монахиня. — Това е ролята, която играем ние. Последователите на Църквата на Тома.

„Църква, криеща се в по-голямата църква“.

Грей се загледа в картите и си представи топлата усмивка на Вигор, потайния развеселен блясък, който никога не изчезваше от очите му. Огледа събралите се около масата и си даде сметка, че някакви сили са го накарали да направи пълен кръг, от първото си приключение в „Сигма“ до този момент. Почти усещаше могъщото течение, обхващащо векове в миналото и продължаващо в бъдещето.

Бейли го върна в настоящето.

— Но Църквата на Тома не е единственият таен орден в Апостолическата църква. Аз бях повикан тук по молба на други.

Изненадан, Грей го изгледа твърдо.

— За кого става дума?

Бейли обърна гръб на масата и се загледа през прозореца към църквата на площада, която постепенно потъваше в мрак с края на коледния ден.

— Древен орден — рече най-сетне той. — Съществуващ от първите векове на християнството. Група, основана в този район, чиито членове от самото начало се борят срещу тъмното невежество.

— Кои са те? — попита Карли.

Бейли се обърна отново към масата.

— Какво знаете за La Clave? Ключа на английски.

Останалите се спогледаха. Името не им говореше нищо.

— Ами за култа към Колумба?

Грей поклати глава, но Мара внезапно ахна. Името очевидно й беше познато.

— Имате предвид света Колумба — каза тя.

— Точно така.

Грей се обърна към нея за обяснение.

— За кого говорите?

Мара погледна картите.

— Колумба е много почитана по тези земи.

— Но коя е тя? — попита Карли.

Мара се обърна към приятелката си.

— Светицата покровителка на вещиците.

18:08

Мара отново изпита вина, че е останала жива, докато менторите й — жените, които бяха поели мантията на вещици — бяха убити. Докато горчилката се надигна в нея, тя си спомни философията, представяна от двете карти на масата.

Търси и ще намериш.

Тази заръка можеше да се сведе до една-единствена дума, до един фундаментален двигател на човечеството.

Любопитство.

Хилядолетия наред автократични и диктаторски сили са се опитвали да смажат тази черта, да запушат устата на онези, които задават въпроси, да забранят книги, оспорващи статуквото, да изгарят жени, осмелявали се да потърсят отговори. Още от най-ранна възраст на децата им се е набивало в главите предупреждение срещу любопитството.

Не забравяйте, момчета и момичета, че любопитството убило котката.

Погледът на командир Пиърс не се откъсваше от лицето й.

— Светица покровителка на вещиците? Нима има такова нещо?

Отец Бейли отговори, но Мара почти не го слушаше. Беше израснала в този район и знаеше достатъчно добре историята. Свещеникът разказа за живота на Колумба, която вярвала в Христос достатъчно, за да стане светица, но нито за миг не спряла да задава въпроси за света и си останала вещица.

— Още от мъченичеството й хората я почитат — завърши Бейли. — Обръщат се към нея с молби да ги пази от черни магии и да закриля онези вещици, които вършат добро. Около нея възникнал култ с множество последователи.

— А онази група La Clave? — попита Грей.

— Вътрешен кръг сред последователите на Колумба. Ключа се появил по време на големите гонения на вещици в Европа през шестнайсети и седемнайсети век. Те правели всичко по силите си да защитят вещиците и да хвърлят светлина в мрака на онези времена. И в крайна сметка успели. Гоненията най-сетне престанали.