— Тогава защо са продължили да съществуват?
— Защото мракът никога не си отива напълно. А само се отдръпва. В този район гоненията на вещици се извършвали от Испанската инквизиция. Но с настъпването на Просвещението най-тъмната секта на Инквизицията продължила да съществува. Нарекли се Crucibulum.
Грей присви очи.
— Иначе казано, Тигел.
— Съдът, който пречиства чрез огън. — Свещеникът кимна.
Мара вдигна очи. Едно беше сигурно.
„Този огън продължава да гори и днес“.
— Докато новата светлина на разума се разгаряла — продължи Бейли, — силата на Crucibulum намалявала и принудила групата да се укрие, да се превърне в сянка.
— Ами Ключа? — попита Грей.
— Те никога не забравили кой е истинският им враг и продължили да го следят. Двете групи водели тайна война, сблъсък на светлината и мрака, на знанието и невежеството.
— Дори до днес?
— Особено днес. В наше време, когато истината е под атака, Crucibulum само набират сили и стават все по-дръзки. Целта им е да ни вкарат в ново Средновековие, да смачкат познанието.
— Грешите — прекъсна ги Мара и привлече вниманието на всички. Под погледите им гласът й трепна.
Карли хвана ръката й и й даде сила да продължи.
— Не искат просто да смачкат познанието. Те искат да убият онова, което създава познание. Искат да задушат любопитството, да преследват онези, които дори се осмеляват да задават въпроси за света около тях.
Очите на Бейли се разшириха.
— Мисля, че тя е права.
За щастие вниманието се насочи към свещеника.
— Любопитството е дар от Бог — продължи той. — Инструмент за изследване и изучаване на природния свят. Да се прави противното е обида към Него и Неговото творение.
— И Crucibulum са тръгнали срещу него — рече Грей.
Бейли кимна.
— За тях всичко се свежда до власт и контрол. Те са тираничният палец, който притиска главата към земята и изисква сляпо подчинение. Те искат да слушаш единствено думите на техния лидер, вместо изпълненото с любов слово на Бог.
Джейсън се обади и насочи вниманието им към най-важното.
— Но кои са тези лидери?
Бейли въздъхна разочаровано.
— Ключа успял да издири и елиминира много от войниците на Crucibulum, но истинските им водачи си остават неизвестни. Особено Великият инквизитор.
Титлата — Великият инквизитор — смрази Мара. Тя събуждаше спомени за кървавото минало на района. Всяко израснало в Испания или Португалия дете беше тероризирано с истории за жестокостите на Инквизицията. Мара се замоли онзи тираничен мрак никога повече да не се върне.
Отец Бейли продължи:
— Ключа разпозна почерка на Crucibulum в атаката в университета. Дадоха си сметка също, че лъжицата е прекалено голяма за тях, и затова се обърнаха към Ватикана за помощта ни. Като последовател на Тома, посветен на познанието и просвещението, как бих могъл да откажа на такава молба?
Мара погледна Карли.
— Значи затова сте ни проследили. Но как ни намерихте?
— Както казах, Ключа знаеше за войниците на Crucibulum. Следяхме ги и разпитахме онези, които успяхме да заловим. Изкарахме късмет, че вървяхме по една следа, когато ви открихме.
Съжалявам, че не пристигнахме навреме, за да спасим проекта ви.
Мара го гледаше разтревожено.
— За съжаление в момента сме затрупани с работа. Противникът е хитър, с много връзки и добре финансиран. На всичкото отгоре се сблъскахме и с други съмнителни типове, душещи същата следа.
Джейсън се наведе към Грей и прошепна:
— Възможно ли е да са хора на Валя Михайлова?
Грей му махна да млъкне и присви очи.
— От наученото знаете ли какви са намеренията на Crucibulum за програмата на Мара и защо са се насочили към нея и ИИ изследването й?
— Може би. Точно затова се нуждаем от вас. От всички ви. Ако искаме да ги спрем, трябва да работим заедно. Все още не сме сигурни, но от разпита на заловените противници знаем поне къде възнамеряват да отидат с откраднатия проект на госпожица Силвиера.
Мара преглътна и сърцето затуптя в гърлото й.
— Къде?
Бейли погледна сестра Беатрис, за да покаже, че току-що е получил тази информация.
— Във Франция.
Мара се намръщи. „Франция ли?“
— Не знаем как или защо… — Бейли замълча за миг. — Но те възнамеряват да унищожат Париж.
15
25 декември, 18:10
Във въздуха над Атлантическия океан
Монк не можеше да избяга от демоните си — дори при скорост два пъти по-голяма от тази на звука.
Не му помагаше и фактът, че се беше напъхал в седалката на стрелеца зад пилота на самолета. Коланът го приковаваше в тясното отделение. Почти не можеше да помръдне крака, а вградените в каската слушалки едва заглушаваха писъка на двата реактивни двигателя „Прат & Уитни“. Освен това кислородната маска на лицето само засилваше чувството му за изолация и изостряше клаустрофобията му.