Монк си спомни, че беше заварил Лиза в коридора на болницата, увлечена в разговор с невролога.
— Е, сега ме хващаш натясно. Напъхан в летящ тостер. Какво си искала да ми обясниш?
— Всъщност искам разрешението ти.
— За какво?
Тя му каза.
Въпреки изолацията на пилотския костюм Монк изстина.
— Знам как звучи — каза Лиза. — Ти разбираш по-добре от всеки друг какво искам.
Докато си представяше описаната процедура, ръката му се повдигна.
Искаше да прокара длан по бръснатата си глава, типичния за него жест, когато беше нервен. Вместо това протезата му докосна шлема.
— И искам да наблегна, че според Джулиан подобен опит означава изгаряне на мостовете. Ако го направим, никога няма да си върнем Кат. Това не е лек, а смъртна присъда. В същото време е и най-добрият ни и единствен шанс да научим дали тя знае още нещо.
Монк преглътна.
— Иначе казано, искаш разрешението ми да убиете Кат.
— За шанс да спасим момичетата ти.
„Но само за шанс…“
Въпреки това беше достатъчно.
— Направете го.
13:28
„Съжалявам, Кат“.
Лиза се замоли да не излезе, че измъчва ненужно приятелката си.
Седеше в стаята за наблюдения на операционната. Двама неврохирурзи бяха приключили с откриването на блуждаещия нерв на врата на Кат и свързването му с електроди и сега затваряха разреза. В същото време Джулиан и един хирург пробиваха черепа и слагаха друг електрод в таламуса в мозъка й.
Поради критичното й състояние екипът оперираше бързо. Дори не бяха рискували да й сложат упойка, тъй като не виждаха смисъл, а и продължаваха да следят мозъчната активност на Кат с електроенцефалографа.
Този път Лиза се молеше Кат да не е будна, да не усеща нищо от ставащото.
Лиза имаше само един брат, който живееше в Калифорния. И макар че познаваше Кат само от няколко години, двете бяха станали близки като сестри. „Сестрата, която винаги съм искала“. Кат дори беше шаферка на сватбата й с Пейнтър. И в известен смисъл те дори споделяха съпруга на Лиза. Като главен аналитик на „Сигма“ Кат прекарваше повече време с Пейнтър — както в миналото, така и сега, — отколкото тя. Кат беше дясната ръка на Пейнтър, негов довереник, негов резонатор.
Лиза никога не беше изпитвала завист или ревност от тази връзка. Всъщност я ценеше повече, отколкото го показваше. Кат запълваше в живота на Пейнтър празнини, с които Лиза никога не би могла да се справи. Това правеше Пейнтър по-завършен, по-добър съпруг и дори по-добър човек.
Знаеше какво губи — какво губеха всички — и бе направила всичко по силите си да гледа на това изпитание като професионалист. Правеше се на уверена и компетентна пред Монк, но дълбоко в себе си скърбеше. Ребрата я боляха от потискането на мъката, от усилията да я сдържа с всяко поемане на дъх.
Най-сетне Джулиан се обърна и вдигна палци към Лиза. Медицинските сестри и докторите подготвиха Кат за транспортиране. Това бяха херкулесови усилия, тъй като тялото й беше увито в плетеница тръби, жици и маркучи, а освен това беше свързана и с дихателния апарат.
Лиза слезе долу да се срещне с Джулиан. Когато стигна до реанимационната, невролозите вече бяха свалили ръкавиците, маските и хирургическите престилки. Развълнуваните им приказки я раздразниха, но пък всички изглеждаха положително настроени.
Джулиан последва Кат, докато я вкарваха. Реанимационната вече беше разчистена и подготвена за следващия етап от процедурата.
Лиза отиде при него.
— Как мина?
— Толкова добре, колкото очаквах — отвърна той. — Но нататък…
Сви рамене и каза на сестрите да избутат леглото на Кат между две компютърни станции. От едната страна чакаше електроенцефалограф, който да бъде свързан към избръснатата глава на Кат. От другата имаше нов уред с размерите на кутия за обувки, от който излизаха жици, стигащи до серия анодни и катодни контактни възглавнички.
Трудно беше да се повярва, че подобно малко устройство би могло да съживи Кат. Процедурата, известна като транскраниална правотокова стимулация или тПТС, включваше пускане на слаб ток в конкретни области от мозъка на Кат с надеждата тя да бъде събудена от вегетативната дрямка.
При успех бързо щяха да я сложат на ЯМР скенера на Джулиан и с малко късмет компютърът му щеше да помогне отново да осъществят връзка с нея.
Такъв беше планът.
Но за постигането на това кратко чудо се плащаше значителна цена — буквално последната цена.
След като леглото беше поставено на място, мрежата ЕЕГ електроди беше сложена на главата на Кат, докато Джулиан ръководеше поставянето на проводниците на второто устройство.